Той е син на Лудвиг II фон Рандерат († 6 септември 1299) и съпругата му Алайдис фон Хелпенщайн († 23 юни 1309), вдовица на Герхард фон Вилденбург-Хелпенщайн († сл. 1276), дъщеря на Хайнрих фон Хелпенщайн († 14 ноември 1246). Внук е на Лудвиг I фон Рандерат-Лидберг († 1279) и Юта, и правнук на Герхард II фон Рандерат († 1247) и Беатрикс фон Аре († 1247), дъщеря на граф Улрих фон Аре († 1197). Пра-правнук е на Харпер фон Рандерат († сл. 1109). Брат е на Лудвиг фон Рандерат († сл. 1298) и вероятно на две сестри Цибилия фон Рандерат († 1294), омъжена пр. 12 ноемврир 1282 г. за Волфарт I ван Борселен († 1299), и Хайлвиг фон Рандерат († 1305), омъжена за Адам II фон Берг-Берг с'Херенберг († 1312).
Резиденцията е замък Рандерат на река Вурм. Родът измира през 1384 г. и господството Рандерат се продава през 1392 г. на Херцогство Юлих.
Фамилия
Замък Рандерат (1723)
Първи брак: пр. 28 май 1300 г. с Катарина фон Бланкенхайм († между 1308 – 1324), дъщеря на Герхард V фон Бланкенхайм († 1309) и Ирмезинда Люксембургска († сл. 1308). Те имат три деца:[1][2]
Лудвиг III фон Рандерат († сл. 1364), господар на Рандерат-Ерпрат, женен пр. 27 март 1311 г. за Юта фон Ерпрат
Мехтил/Матилда фон Рандерат († сл. 1365/1377), омъжена на 18 март 1324 г. за Йохан IV фон Райфершайд, маршал на Вестфалия († 1366/сл. 11 октомври 1385)
Втори брак: вероятно се жени втори път пр. 20 декември 1330 г. за Катарина фон Бракел († сл. 1307).
Трети брак: сл. 1311 г. с Хадвиг/Хелвиг фон Щолберг († сл. 1335), омъжена преди това за Арнолд фон Гимних-Зетерих-Хепендорф († 29 септември 1324), дъщеря на Вилхелм IV фон Щолберг-Зетерих († 1304) и Матилда фон Райфершайд († сл. 1287) или Маргарета († сл. 1289). Бракът е бездетен.
Арнолд I фон Рандерат има незаконен син:
Хайнрих, каноник в Св. Северен в Кьолн
Литература
Aegidius Müller: Die Herrschaft Randerath bis zu ihrer Einverleibung in das Herzohthum Jülich. Palm, Aachen 1879. Digital, Universitäts-und Landesbibliothek Düsseldorf
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, VVol. XXIX, Tafel 134..
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 159
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1955 128
