Анна Леополдовна

Анна Леополдовна А́нна Леопо́льдовна/ А́нна Ка́рловна/ Елизавета Катарина Кристина, принцесса Мекленбург-Шверинская
принцеса на Херцогство Брауншвайг-Люнебург
Портрет на Анна Леополдовна, от Луи Каравак, сл. 1733
Родена	Елизабет Катарина Кристина фон Мекленбург-Шверин 18 декември 1718 г. Росток, Мекленбург-Щрелиц
Починала	19 март 1746 г. (27 г.) Холмогори, Русия
Погребана	Санкт Петербург, Русия
Религия	православие
Управление
Други титли	херцогиня от Мекленбург-Шверин
Герб
Семейство
Род	Дом Мекленбург
Баща	Карл Леополд (Мекленбург)
Майка	Екатерина Ивановна
Съпруг	Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (14 юли 1739 – 18 март 1746)
Деца	Иван VI Екатерина Антоновна Алексей Антонович фон Брауншвайг Елизабета Антоновна фон Брауншвайг Петър Антонович фон Брауншвайг
Анна Леополдовна в Общомедия

Анна Леополдовна/А́нна Ка́рловна, родена Елизабет Катарина Кристина фон Мекленбург-Шверин (на руски: А́нна Леопо́льдовна/ А́нна Ка́рловна/ Елизавета Катарина Кристина, принцесса Мекленбург-Шверинская; на немски: Anna Leopoldowna/ Elisabeth Katharina Christine Herzogin zu Mecklenburg-Schwerin; * 18 декември 1718, Росток; † 18 март 1746, Холмогори на Северна Двина, Северна Русив) е херцогиня от Мекленбург-Шверин и чрез женитба принцеса на Херцогство Брауншвайг-Люнебург. Като велика княгиня тя е регентка на Руската империя (1740 – 1741). Като правнучка на цар Алексей Михайлович Романов тя е по майчина линия наследничка на руския царски трон.

Живот

Портрет на Анна Леополдовна, от Луи Каравак, 1740

Тя е единствената дъщеря на херцог Карл Леополд фон Мекленбург (1678 – 1747) и третата му съпруга руската велика княгиня Екатарина Ивановна (1692 – 1733), дъщеря на руския цар Иван V (1666 – 1696) и Прасковя Салтикова (1664 – 1723). Баща и е брат на София Луиза (1685 – 1735), която се омъжва 1706 г. за пруския крал Фридрих I (1657 – 1713). Майка ѝ е по-голяма сестра на руската императрица Анна Ивановна (1693 – 1740).

Майка ѝ Катарина Ивановна напуска баща ̀и и заедно с дъщеря си Елизабет Катарина Кристина го напуска през 1722 г. и се връща обратно в Русия. След като става руско-православна през 1732 г. тя получава името Анна Леополдовна.

Анна Леополдовна се омъжва на 14 юли 1739 г. в Санкт Петербург за принц Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 28 август 1714; † 4 май 1774) от род Велфи, вторият син на херцог Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел-Берн (1680 – 1735) и Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762). Антон Улрих става така зет на крал Фридрих II от Прусия. Техният син Иван VI е определен от императрицата за неин бъдещ наследник под надзора на Ернст Йохан Бирон. Анна Леополдовна и нейният съпруг Антон Улрих не са допускани в управлението.

Анна Леополдовна става регентка и издига съпруга си на генералисимус на руската войска (1740 – 1741). Тя е свалена през нощта към 6 декември 1741 г. от Елисавета Петровна и с нейния съпруг и децата им са затворени в цитаделата на Рига, по-късно отвлечени в Даугавгрива и по-късно в Холмогори в Архангелска област, където умира на 27 години на 18 март 1746 г. след раждането на нейното пето дете. Погребана е в църквата на манастир Александър-Невски в Санкт-Петербург.^[1]

Екатерина II през 1762 г. предлага на Антон Улрих да напусне Русия без децата си (по политически причини). Той предпочита затвора с децата си и умира почти ослепял на 4 май 1774 г. Неговият син Иван е убит още през 1764 г. в Шлиселбург. Останалите му четири деца са освободени през 1780 г. Екатерина II им отказва годишна заплата и ги изпраща в Дания, където живеят в Хорсенс в Ютландия. Кралицата вдовица на Дания, Юлиана Мари фон Брауншвайг, е по-малка сестра на Антон Улрих.^[2]

Деца

Анна Леополдовна и Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел имат децата:

• Иван VI (1740 – 1764), император (1740 – 1741)
• Екатерина (1741 – 1807)
• Елизабета Антоновна фон Брауншвайг (1743 – 1782)
• Петър Антонович фон Брауншвайг (1745 – 1798)
• Алексей Антонович фон Брауншвайг (1746 – 1787)

Силуети на четирите ѝ деца в Хорсенс

Литература

• Carl Schlettwein: Bild der Prinzessin Katharina, Enkelin des Herzogs Karl Leopold von Meklenburg In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde, Band 41 (1876), S. 155 – 156 (Mit Ausführungen zum weiteren Schicksal seiner Abkömmlinge)
• Erik Amburger: Anna Leopoldowna. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 301.
• Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. St. Petersburg 1876.
• Anna Leopóldowna. Brockhaus’ Kleines Konversations-Lexikon. Band 1, F. A. Brockhaus, Leipzig 1911, S. 71.
• Walentin Janin u. a.: Otetschestwennaja istorija: istorija Rossii s drewneischich wremen do 1917 goda: Tom 1. Bolschaja Rossijskaja enziklopedija, Moskau 1994, ISBN 5-85270-076-2, S. 86. (russisch)
• Aleksandr Gustavovič Brückner: Die Familie Braunschweig in Russland. Schmitzdorff, St. Petersburg 1876, OCLC 257721101.
• Leonid Lewin: Macht, Intrigen und Verbannung. Welfen und Romanows an russischen Zarenhof. MatrixMedia Verlag, Göttingen 2002, ISBN 3-932313-05-4.
• Valentina Grijorian: Zarenschicksale. Glanz und Skandale am Hofe der Zarendynastie Romanow/Holstein-Gottorp- LeiV Buchhandels-und Verlagsanstalt, Leipzig 1987, ISBN 3-89603-988-1
• Manfred von Boetticher: Anton Ulrich (d.J.), Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 47 – 48.

Източници

1. Das Grab von Anna Leopoldowna, knerger.de
2. Troyat, Henri (2000), Terrible Tsarinas: Five Russian Women in Power, New York: Algora Publishing, pp. 99 – 101

Външни препратки

• Anna Leopoldowna, Russland, Großfürstin, Landesbibliographie MV
• Welfen, welfen.de
• Anna Carlovna, The American Cyclopædia (1879)
• Romanovs. The fourth film. Anna Ioannovna; Anna Leopoldovna; Elizabeth Petrovna в – Historical reconstruction „The Romanovs“. StarMedia. Babich-Design (Russia, 2013)