Андрей Докурчев

Андрей Докурчев
Роден	1878 г. Велес, Османска империя
Починал	11 октомври 1907 г. (29 г.) Будинарци, Османска империя
Андрей Докурчев в Общомедия

Андрей (Андрея) Димков (Димов, Димитров) Докурчев^[1] с псевдоним Осман Бегович^[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3][4][5][6]

Биография

Андрей Докурчев, Андон Кьосето и Марко Христов.

Андон Кьосето (втори седнал), Илия Кърчовалията, Андрей Докурчев, Петър Георгиев от Рила, Марко Христов (най-вдясно) и други, 1906 - 1907 г.

Докурчев е роден в 1878^[5][4] или в 1880 година^[3][6] във Велес, Османската империя, днес Северна Македония. В 1894 година става член на ВМОРО, минава в нелегаленост през 1896 година, като постъпва в четата на Андон Кьосето, а по-късно при Михаил Попето и Кръстьо Асенов. В 1902 година става горноджумайски околийски войвода, член на Струмишкия революционен комитет, като участва в аферата „Мис Стоун“.^[5][4]

През пролетта на 1903 година заминава за Крушевско с четата на Питу Гули като ръководител на Първи отряд. По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в превземането на Крушево, защитата на Крушевската република.^[5]

След въстанието отново е войвода в Горноджумайско в периода 1904 – 1905 година.^[5][4] От следващата 1906 година е нелегален член на Струмишкия окръжен революционен комитет и окръжен ревизор на четите.^[5][7]

Четата на Андрей Докурчев по време на Илинденското въстание в Крушевско

Загива на 10 – 11 октомври 1907 година в местността Бел камен край село Будинарци, Малешевско,^[5][7][8] след среща с четата на Герасим Огнянов.^[6] Според друг източник загива в кичевското село Белица.^[9]

Вижте също

• Ангел А. Докурчев

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 194.
4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 282.
6. Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // Илюстрация Илиндень 3 (53). Илинденска организация, януарий 1934. с. 15.
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 143.
9. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 471. (на македонска литературна норма)