Андреас Дзимас, известен с псевдонима си Василис Самариниотис (на гръцки: Ανδρέας Τζήμας, Βασίλης Σαμαρινιώτης, тоест Василис Самарински), е гръцки политик, лидер на Комунистическата партия на Гърция, участник в Съпротивителното движение по време на окупацията през Втората световна война, както и в Гражданската война, политически комисар на Националния фронт за освобождение (EAM), член на триумвирата на Гръцката народна освободителна армия (ЕЛАС) заедно с Арис Велухиотис и Стафанос Сарафис.[1]
Биография
Дзимас е роден в 1909 година в град Костур във влашкото семейство на съдията, а по-късно адвокат от Самарина Димитриос Дзимас.[2] Избран е за депутат от Лерин на последните междувоенни избори в 1936 година от опозиционния Всенароден фронт, създаден от КПГ.[3] След забраната на фронта е арестуван и затворен в Акронавплия. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година на 30 юни е сред 27-те комунистически затворници, предимно от български произход, които са освободени по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти. Това става след като те декларират пред властите български произход.[3] След освобождението си заедно с Андрей Чипов и Костас Лазаридис - също освободени от затвора, както и с Петрос Русос, Панделис Карагицис и Хриса Хадзивасилиу на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет на КПГ.[3] През юли 1943 година заедно със Стефанос Сарафис подписват от името на ЕЛАС Споразумението на националните сили. През май 1944 година е избран за член на Националното събрание от Лерин.[4]
Преди края на войната изпада в немилост, след като по своя инициатива подписва споразумение за сътрудничество с югославските партизани. След освобождението участва като политически секретар на ЕЛАС и представител на ЕАМ[5][6] в мисията на КПГ, начело с Петрос Русос в Югославия, която има за цел да проучи отношението на Тито към евентуален конфликт на ЕАМ с правителствените сили.
След Гражданската война в Гърция емигрира в Унгария. Умира в Прага, Чехословакия на 1 декември 1972 година.
Литература
- Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ, Α' Τόμος 1918-1949. Αθήνα, Σύγχρονη Εποχή, 2012.
- Ιστορία της Αντίστασης 1940-1945. Αθήνα, Αυλός, 1979.
Бележки
- ↑ Έξαρχος, Γιώργης. Οι Ελληνόβλαχοι (Αρμάνοι). Καστανιώτη, 2001. ISBN 960-03-2784-Χ. σ. 195. Посетен на 27 декември 2013 г.
- ↑ Ιωάννα Παπαθανασίου. Αντρέας Τζήμας- Σαμαρινιώτης // Εταιρία Διάσωσης Ιστορικών Αρχείων (ΕΔΙΑ) 1940 – 1974 Κεντρικής - Δυτικής Μακεδονίας, 23 август 2009 г. Архивиран от оригинала на 2013-12-28. Посетен на 27 декември 2013 г.
- ↑ а б в Θανάσης Χατζής. Η νικηφόρα επανάσταση που χάθηκε. Т. 1. Δωρικός, 1983. σ. 117. Посетен на 27 декември 2013 г.
- ↑ Η "Κυβέρνηση του Βουνού" // evrytan.gr, 6 май 2007 г. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 27 декември 2013 г.
- ↑ Νικόλαος Μέρτζος. Σβαρνούτ. Το προδωμένο αντάρτικο. 3. Ερωδιός, 1981. σ. 151. Посетен на 27 декември 2013 г.
- ↑ Γιάννης Ιωαννίδης. Γιάννης Ιωαννίδης, Αναμνήσεις. Προβλήματα της πολιτικής του ΚΚΕ στην Εθνική Αντίσταση, 1940-1945. Αθήνα, Θεμέλιο, 1979. σ. 515. Посетен на 27 декември 2013 г.
