Андреа Канова

Андреа Канова Andrea Canova
римокатолически епископ
Роден	15 май 1806 г. Гаресио, Пиемонт
Починал	10 август 1866 г. (60 г.) Пловдив, Османска империя
Погребан	Свети Лудвиг, Пловдив, Република България
Религия	Католическа църква[1]
Андреа Канова в Общомедия

Андреа Канова (на италиански: Andrea Canova) е римокатолически епископ, апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат със седалище в Пловдив от 1843 до 1866 година.^[2]

Биография

Гробът на епископ Канова в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив

Роден е на 15 май 1806 г.^[2] в град Гаресио в Северна Италия, провинция Кунео, регион Пиемонт. През 1823 г. встъпва в ордена на капуцините.^[2] На 20 септември 1828 г. е ръкоположен за свещеник. През 1834 г. е избран за настоятел на манастира в град Бра.^[3]

В 1840 година капуцините пристигат Пловдивско и умният, енергичен човек и с реформаторски дух Канова е изпратен като мисионер в българските земи. Пред 1841 г. отказва да благослови новата църква в село Балтаджии под предлог че тя е изградена от слама, плет и кал. През септември 1842 година той започва строителството на масивни сгради за католическите църкви в Балтаджии и в Даваджово. На 15 юли 1843 година е назначен за апостолически викарий на София и Пловдив.^[2] Успява да издейства султански ферман за построяване на църкви във всички католически села. В същото време издава доста консервативни разпоредби, насочени против пъстрата народна носия, разните накити в жените и младежта, народните игри и песни, седенки и весели обичаи.^[4] През 1844 г. благославя новите църкви в селата Даваджово и Балтаджии. През 1845 г. построява приют за бедни в Пловдив.

На 14 юли 1847 година Андреа Канова е назначен за титулярен круйски епископ. Ръкоположен е на 26 март 1848 година.^[2] След провъзгласяването му за епископ, което става в Цариград, Канова спечелва пред местните турски власти голяма почит и уважение. Той е почитан и уважаван с любов от местните жители. През 1851 г. престоява и декорира старата катедрала в Пловдив. След като тя изгаря до основи през 1856 г. финансира строежа на сегашния храм „Свети Лудвиг“. За издръжка на епархията закупува в село Алханово чифлик в размер на 1260 дка.^[3]

Канова присъства на първия годишен изпит на училището на Найден Геров заедно с турските и гръцките официални лица и публично изказва похвала за дейността на Геров в това първо пловдивско класно българско училище.

Той става и основоположник на католическото просветно дело в епархията. Първоначално в Пловдив функционират две училища – едно за момчета и друго за момичета, но обучението не е систематично и то се води на павликянски диалект. През 1860 г. в Цариград е отпечатана негова брошура на павликянско наречие, в която се обосновава първенството на католическата църква.^[5] По инициатива на епископ Канова през 1863 г. в Пловдив се открива училище „Свети Андрей“, в което се приемат всички желаещи ученици, без оглед на вяра и националност. В училището е въведен и курс по френски език и учениците достигат до 150 души. През 1866 г. е открито и девическо училище „Свети Йосиф“ в подарения от Канова, капуцински манастир. Негови основателки са 4 монахини французойки от ордена на „Свети Йосиф“ – наричани „йосифинки“. Благодарение на щедрата финансова помощ на френското правителство, девическото училище се разраства и към него през 70-те години е открит и пансион.

Умира на 10 август 1866 г. в Пловдив. Погребан е в католическата катедрала на града.

Библиография

1. Andrea Kanova, Pastirska knigha, Tiparissana na Stambol, 1848
2. Andrea Kanova, Svete mislenie od bogomilos varhu xivotat od svetzite : za dohovna faida od cristianete od Filibeliska darxiava, Stambol - Galata, 1857
3. Andrea Kanova, Istoriceski povesti pokrai bolgarskoto obrascteni na kristianskata vera, Цариград, 1860

Награди

• кавалер на „Почетния легион“ – император Наполеон III

Бележки

1. canova // Посетен на 17 октомври 2020 г.
2. Bishop Andrea Canova, O.F.M. Cap. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
3. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.
4. КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО
5. Canova, Andrea. Istoriceski povesti pokraj bolgarskoto obrascteni na Kristianskata Vera, 1860^{[неработеща препратка]}

свещеник Петър Касев (провикарий)	→	апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (15 юли 1843 – 10 август 1866)	→	епископ Франческо Рейнауди
Джовани Батиста ди Мандело	→	круйски епископ (26 март 1848 – 10 август 1866)	→	Моис Амбербоян