Аткинс е родена през 1799 г. в Тънбридж, графство Кент, Обединеното кралство.[1] Нейната майка, Хедър Ан Чилдрен, не успява да се възстанови от усложнения, причинени от раждането, и умира на следващата година.[5] Ана се сближава с баща си, Джон Джордж Чилдрен[7] и получава необичайно добро „научно образование за жена по нейното време“.[8] Подробните ѝ гравюри на черупки са използвани като илюстрации в преведената от баща ѝ книга на Жан-Батист Ламарк„Произход на черупките“.[8][9]
През 1825 г. Ана се омъжва за Джон Пели Аткинс, търговец в Западноиндийската компания. Двамата се местят в Халстед Палас, семейното имение на Аткинс в Графство Йорк.[8] Семейството няма деца.[10]
Аткинс не се отказва от интереса си към ботаниката, като продължава да събира и изсушава растения. Най-вероятно изсушените екземпляри по-късно са използвани като фотограми.[8]
Фотография
Джон Джордж Чилдрен и Джон Пели Аткинс са приятели с Уилям Фокс Талбот - един от пионерите във фотографията.[8] От него Ана научава за две свързани с фотографията изобретения, а именно техниката на „фотогеничната рисунка“ (при нея обектът се поставя светлочувствителна хартия, която се поставя на слънце, за да се получи образ) и калотипията (подобен метод, при който се използва хартия, обработена със сребърен йодид).[11][12]
Към 1841 г. Аткинс вече е имала достъп до фотоапарат.[8] Някои източници сочат Ана за първата жена фотограф[3][4][5][6][13], докато според други това е Констанс Талбот, съпруга на Уилям Фокс Талбот.[14][15][16] Липсата на каквито и да е запазени фотографии, дело на Ана Аткинс[8] или Констанс Талбот[15], прави разрешаването на този спор малко вероятно.
„Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“
Друг приятел на Аткинс и Чилдрен, сър Джон Хершел, изобретява цианотипната фотография (процес подобен на калиотипията, но с използването на железен амониев цитрат вместо на сребърен йодид) през 1842 г.[1] В следващата година Аткинс прилага този процес върху образци от водорасли, правейки цианотипни фотограми, които се получават чрез притискане на изсушеното водорасло към цианотипната хартия.[5]
Аткинс публикува сама своите фотограми през октомври 1843 г. в първото издание на своята книга „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“.[2] Въпреки че книгата е издадена частно, в ограничен тираж и с текст написан на ръка, „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ се смята за първата книга, илюстрована с фотографски изображения.[2][3][4][17]
Аткинс издава общо три тома от „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“ в десетилетието между 1843 г. и 1853 г.[18] Смята се, че до днес са запазени едва 17 копия от книгата и не всяко от тях е в завършен вид.[19] Поради историческата значимост и малкия брой копия книгата е изключително скъпа. Едно нейно копие е продадено на търг през 1996 г. за сумата от 133 500 британски паунда.[7][18]
По-нататъшна работа
През 50-те и 60-те години на XIX век Аткинс работи по различни фотографски проекти, включително книгата „Цианотипи на британски и чуждестранни папрати“, подготвена заедно с нейната добра приятелка Ан Диксън. Освен това Аткинс публикува книги със съдържание различно от фотографското. [20][21]
Ан Аткинс умира в Халстед плейс на 72-годишна възраст през 1871 г. Като причина за смъртта са посочени ревматизъм, парализа и изтощение.[5]
↑ абWare, Mike. Cyanotype: the history, science and art of photographic printing in Prussian blue. National Museum of Photography, Film & Television, 1999. Посетен на 19 май 2015.
↑Peres, Michael R. The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science, 4th edition. Amsterdam and Boston, Elsevier/Focal Press, 2007. ISBN 978-0-240-80740-9.((en))
↑ абRare book by woman pioneer goes to auction // The Guardian (London). 19 юни 1996.((en))