За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 06:49, 12 януари 2025 (UTC).
Милн участва в Първата световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие „Мир с чест“ (Peace with Honour, 1934 г.) (което донякъде оттегля през 1940 г. с „Война с чест“ (War with Honour).
Милн е сред най-видните критици на П. Г. Удхаус. Когато Удхаус е заловен от нацистите в окупирана Франция, той е пратен в Германия и излежава едногодишна присъда. След това започва излъчването на хумористично радиопредаване относно интернирането си, което се излъчва от Берлин. Макар обект на хумора му да са нацистите, той е критикуван от Милн за този своего рода акт на измяна спрямо родината, чрез своеобразното съюзяване с окупаторите. В отговор Удхаус пише в по-късни свои работи пародии на поеми за Кристофър Робин.
Творчество
През 1925 г. купува къща в провинцията, Кочфорд Фарм в Хартфийлд, Източен Съсекс. Там се оттегля след като мозъчна операция през 1952 г. го оставя инвалид.
Милн става световноизвестен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Ърнест Хауърд Шепърд.
След смъртта на Милн правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки.
Милн пише и много стихотворения, между които „Вечери“ (Vespers), „Сменят стражата в Бъкингамския дворец“ (They're Changing Guard at Buckingham Palace) и „Коледата на крал Джон“ (King John's Christmas), които са публикувани в книгите „Когато бяхме малки“ (When We Were Very Young) и „Сега сме на шест години“ (Now We Are Six). Стихотворенията му са многократно пародирани, включително и в книгата „Сега сме на шестдесет години“ (Now We Are Sixty).
Милн адаптира романа на Кенет Греъм „Шумът на върбите“ (The Wind in the Willows) за сцената под заглавието „Жабчо от Жабин дом“ (Toad of Toad Hall).