Алфред Йенсен (на шведски: Alfred Jensen) е шведски писател, литературовед и славист-езиковед, преводач, журналист и кореспондент, автор на многобройни пътеписи от пътувания в Източна Европа, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален посредник между Швеция и славянския свят.
Биография
Роден е на 30 септември 1859 г. Йенсен завършва славянска филология в Университета на Гьотеборг и започва да преподава руски език в същото учебно заведение. Превежда на шведски език най-значимите творби на Александър Пушкин, Тарас Шевченко, Хенрик Сенкевич, Адам Мицкевич, Ярослав Връхлицки, Петър Негош, Антон Ашкерц, Христо Ботев, Пенчо Славейков, Иван Вазов и Пейо Яворов.
Алфред Йенсен за първи път посещава Черна гора, Сърбия и България през 1890 г., когато пристига с кораб по Дунав. На база на своите впечатления Йенсен издава пътеписите „Пътни впечатления от България“ (сп. „Български преглед“ 1893 – 1900) и „Кръстът и полумесецът“ (1911). В студията си „Македония и България“ изтъква българския характер на населението в Македония. В първите години на ХХ век Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, „за първи и вероятно за последен път“, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име[1]. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „Коледари“ и „Съдби и поети“, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен“, за която пише:
„
|
Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“
|
“
|
Заради преждевременната смърт на Славейков предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.[2][3]
Почетен доктор на Университета в Упсала (1907).
Йенсен умира на 15 септември 1921 г. във Виена.
Източници
Нормативен контрол | |
---|
|