От ранните си години се интересува от необичайни и увлекателни четива като приключенските романи на Жул Верн и слуша разказите на познатия географ Елизе Реклю за страните, в които е пребивавал. Благодарение на него е „заразена с вируса“ на анархизма и атеизма, както и на окултизма.
В детството си избягва от родителите си и пътешества във Франция и Испания на велосипед. Обучава се в католическото училище и Брюкселскатаконсерватория. Пее добре и дава надежда като пианист. По-късно родителите я изпращат в Лондон за повишаване на нейната квалификация като инструменталист. Там се запознава с основателката на теософското общество Елена Блаватска, която заинтересува Александра с разказите си за Тибет.
През 1888 г. Александра е посветена във „Великата символическа шотландска ложа на Франция“, която сменя своето име през 1902 г. на Международен смесен масонски орден на истинския човек. Достига посвещение в 30-та степен на Древния и приет шотландски устав. През 1890 г. заминава за Индия. По-късно в Тунис среща железопътния инженер Филип Неел, за когото се омъжва през 1904 г. Следва дълго и рисковано пътешествие в Азия, където изучава мистичните традиции на Северния будизъм. В Сиким среща и осиновява Йонгден, който е неин спътник повече от 40 години.