PROFILBARU.COM

Алберто Пинкерле
Alberto Pincherle
	Алберто Пинкерле Alberto Pincherle
	Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
Псевдоним	Алберто Моравия
Роден	28 ноември 1907 г. Рим, Италия
Починал	26 септември 1990 г. (82 г.) Рим, Италия
Професия	писател, журналист
Националност	Италия
Активен период	1929 –
Жанр	роман, разказ, новела, есе, репортаж, пътепис, драма, сценарий
Дебютни творби	„Равнодушните“ (1929)
Известни творби	„Римлянката“ (1947); „Конформистът“ (1951); „Чочарка“ (1957)
Награди	„Стрега“ (1952); „Марцото“ (1954); „Виареджо“ (1961)
Съпруга	Елса Моранте (1941 – 1962)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Алберто Пинкерле в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Алберто Моравия.

Албèрто Морàвия (на италиански: Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Биография и творчество

Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог. Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса, като заявява, че сексът е убиец на любовта. Други негови книги нападат дясната политика, фалшивото морализаторство и корупцията.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.

Творчество

Романи

Gli indifferenti (1929)
Безразличните, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1989), прев. Гергана Калчева
Le ambizioni sbagliate (1935)
La mascherata (1941)
Agostino (1943)
La romana (1947)
Римлянката, изд.: ОФ, София (1989), прев. Анелия Желязкова
La disubbidienza (1948)
L'amore coniugale (1949)
Съпружеска любов, изд. „Рива“ (2023)
Romanzi brevi (1949) – сборник с La disubbidienza, L’amore coniugale, Agostino, La mascherata
Il conformista (1951) – Награда „Стрега“ (1952)
Конформистът, изд.: „Народна култура“, София (1986), прев. Виолета Даскалова
Il disprezzo (1954)
Презрението, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Виолета Даскалова
La Ciociara (1957)
Чочарка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Мария Касърова
La noia (1960)
Скука, изд.: „Златорогъ“, София (1993), прев. Виолета Даскалова
L'attenzione (1966)
Io e lui (1971)
Аз и той, изд.: „Петриков“, София (1997), прев. Хубан Стойнов
La vita interiore (1978)
1934 (1983)
L'uomo che guarda (1986)
Воайорът, изд.: „Фама“, София (2005), прев. Никола Иванов
Il viaggio a Roma (1989)
La donna leopardo (1991), незавършен, посмъртно
Жената леопард, изд.: „Петриков“, София (1993), прев. Божан Христов
I due amici. Frammenti di una storia fra guerra e dopoguerra (2007), незавършен, посмъртно

Повести и разкази

La bella vita, 1935; 1976. (11 разказа, написани между 1927 и 1932, отчасти излезли в сп. 900)
L'imbroglio. Cinque romanzi brevi, 1937 (5 повести)
I sogni del pigro. Racconti, miti e allegorie, 1940 (разкази)
Le donne fanno dormire, 1941 (разказ)
L'amante infelice. Novelle, 1943 (повести)
La cetonia, 1944 (разказ)
L'epidemia. Racconti surrealistici e satirici, 1944 (разкази, почти всичките написани между 1935 и 1945)
Due cortigiane e Serata di Don Giovanni, 1945 (повести)
L'amore coniugale e altri racconti, 1949 (разкази)
Le chiese rosse, 1950 (разказ)
I racconti, 2 тома, 1952; после Racconti 1927-1951, 1953. (24 разказа)
Racconti romani, 1954. (Racconti romani и Nuovi racconti romani включват 130 разказа)
Римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1975), прев. Петър Драгоев
L'epidemia. Racconti surrealisti e satirici, 1956; после Racconti surrealisti e satirici, 1975. (разкази)
Nuovi racconti romani, 1959. (разкази, написани между 1954 и 1959)
Нови римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Петър Драгоев
L'automa. Racconti, 1962. (41 разказа)
Съвместно безсъние, изд.: „Профиздат“, София (1988), прев. Маргарита Иванова
Cortigiana stanca, 1965 (разкази)
Una cosa è una cosa, 1967. (44 разказа)
Lo sgambetto, 1967. (разказ)
Il paradiso, 1970. (34 разказа)
Un'altra vita, 1973 ()
Boh, 1976 (разкази)
Tre storie della preistoria, 1977 (разкази)
Un miliardo di anni fa..., 1979 ()
Cosma e i briganti, 1980. (излиза на части в седмичника «Oggi» през 1940)
Storie della preistoria, 1982 (разкази)
La cosa e altri racconti, 1983 (разкази)
La tempesta. Racconto lungo, 1984 (повест)
L'avaro, 1987 ()
Il vassoio davanti alla porta, 1989 (разказ, после включен в сборника La villa del venerdì e altri racconti, 1990)
La villa del venerdì e altri racconti,1990 (разкази)
Romildo ovvero racconti inediti, perduti e d’autobiografia, 1993 (разкази, излезли във вестници и списания между 1928 и 1990), посмъртно
Le chiese rosse e altri racconti, 1998 (разкази), посмъртно
Racconti dispersi 1928-1951, 2000. (69 разказа, излезли във вестници, списания и алманаси между 1928 и 1951), посмъртно
La cetonia e altri racconti smarriti, 2022 (разкази), посмъртно
Крадци в храма (разкази), Профиздат, 1964
Онова нещo: любовни истории. Пламък, 1993

Лирика

Poesie, 2019 (стихосбирка), посмъртно

Публицистика

La speranza, ossia Cristianesimo e Comunismo, 1944, есе
L’uomo come fine ed altri saggi, 1964 (сборник)
Impegno controvoglia. Saggi, articoli, interviste: trentacinque anni di scritti politici, 1980 (сборник)
L’inverno nucleare, 1986
Diario europeo. Pensieri, persone, fatti, libri, 1984-1990, 1993, посмъртно
Non so perché non ho fatto il pittore. Scritti d’arte [1934_1990], 2017. (90 есета на художествена тема, написани между 1934 и 1990), посмъртно

Репортажи и пътеписи

Un mese in URSS, 1958
Un'idea dell'India, 1962
La rivoluzione culturale in Cina ovvero il Convitato di pietra, 1967
A quale tribù appartieni?, 1972
Lettere dal Sahara, 1981
Alcune Afriche, 1983, с Андреа Андерман
Passeggiate africane, 1987
Viaggi. Articoli 1930-1990, 1994 (сборник със статии)
Andando altrove, 2016, с Андреа Андерман, посмъртно
In Africa, 2016, с Лоренцо Капелини, посмъртно

Кинокритика

Al cinema. Centoquarantotto film d’autore, 1975
Cinema italiano. Recensioni e interventi 1933-1990, 2010 (сборник), посмъртно

Писма

Lettere, 1982, с Джузепе Прецолини
Lettere ad Amelia Rosselli con altre lettere familiari e prime poesie (1915-1951), 2010, посмъртно
Se è questa la giovinezza vorrei che passasse presto. Lettere [1926-1940] с оригинален разказ, 2015, посмъртно
Quando verrai sarò quasi felice. Lettere a Elsa Morante [1947_1983], 2016, посмъртно

Драматургия

La mascherata (1954, 1958 в сборник)
Beatrice Cenci (1955; 1958 в сборник)
Il mondo è quello che è, 1966
L’intervista, 1966
Il dio Kurt, 1968, трагедия
Omaggio a James Joyce (1968; 1986 в сборник)
La vita è gioco,1969
La cintura (1984)
Voltati parlami (1984)
L’angelo dell’informazione (1985)
L’angelo dell’informazione e altri testi teatrali (1986), сборник
Teatro, 2 тома, 1998, 2004, сборник, посмъртно

Други

Vita di Moravia, 1990, с Ален Елкан
Енцо Сичилиано, Alberto Moravia: vita, parole e idee di un romanziere, 1982
Intervista sullo scrittore scomodo, A cura di Nello Ajello, 1978

Филмография и радиография

Режисьор и сценарист

Colpa del sole (1951)

Актьор

Umano, non umano, реж. Марио Скифано (1969)

Сценарист

(непълен списък)

Senza cielo, реж. Алфредо Гуарини (1940) - неакредитиран поради расовите закони
Zazà, реж. Ренато Кастелани (1944) - неакредитиран поради расовите закони
Ultimo incontro, реж. Джани Франчолини (1951)
La donna del fiume, реж. Марио Солдати (1955)
La giornata balorda, реж. Мауро Болонини (1960)
L'occhio selvaggio, реж. Паоло Кавара (1967)

Радиопроза

L'imbroglio, радиоадаптация на Марко Висконти, реж. Пиетро Масерано Тарико, излъчена на 25 май 1951.
La signora dalle camelie, на Алексадър Дюма, превод на А. Моравия, реж. Гулиелмо Моранди, излъчена на 22 декември 1952

Филми по негови произведения

Стрелата в хълбока (La freccia nel fianco), реж. Алберто Латуада (1945)
Провинциалистката (La Provinciale), реж. Марио Солдати (1953)
Римлянката (La Romana), реж. Луиджи Дзампа (1954)
Жалко, че е измамник (Peccato che sia una canaglia), реж. Алесандро Бласети (1954)
Римски разкази (Racconti romani), реж. Джани Франчолини (1955)
Чочарка, реж. Виторио Де Сика (1960)
Глупавият ден (La giornata balorda), реж. Мауро Болонини (1960)
Смях от радост, реж. Марио Моничели (1960)
Августин (Augustino), реж. Мауро Болонини (1962)
Скука (La noia), реж. Дамиано Дамиани (1963)
Трудна любов, реж. Алберто Бонучи, Серджо Солима, Нино Манфреди (1962)
Презрението, реж. Жан-Люк Годар (1963)
Безразличните (Gli indifferenti), реж. Франческо Мазели (1964)
Голите часове (Le ore nude), реж. Марко Викарио (1964)
Невидимата жена (La donna invisibile), реж. Паоло Спинола (1969)
Едно доста сложно момиче (Una ragazza piuttosto complicata), реж. Дамяно Дамяни (1969)
Съпружеска любов (L'amore coniugale), реж. Дача Мараини (1970)
Конформистът, реж. Бернардо Бертолучи (1970)
Заповедите са заповеди (Gli ordini sono ordini), реж. Франко Джиралди (1972)
Той и аз (Lui e io), реж. Лучано Салче (1973)
Дезидерия: вътрешният живот (Desideria: la vita interiore), реж. Джани Барчелони Корте (1980)
Неподчинение (La disubbidienza), реж. Алдо Ладо (1981)
Грешните амбиции (Le ambizioni sbagliate), реж. Фабио Карпи (1983)
Вниманието (L'attenzione), реж. Джовани Солдати (1985)
Римлянката (La Romana), реж. Джузепе Патрони Грифи (1988)
Коланът (La cintura), реж. Джулиана Гамба (1989)
Аз и той (Ich und Er), реж. Дорис Дьори (1989)
Петъчната вила (La villa del venerdì), реж. Мауро Болонини (1991)
Воайорът (L'uomo che guarda), реж. Тинто Брас (1994)
Скука (L'ennui), реж.т Седрик Кан (1998)
Безразличните (Gli indifferenti), реж. Леонардо Гуера Сераньоли (2020)