Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine; на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675 – 838 г. със столица Бордо.
История
Аквитания през 11 век
Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia.
До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франкитеХлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн († 560). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561 – 584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години е под управлението на Хариберт II (608 – 632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцогБодогизел, който е признат от Дагоберт I.
През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797 – 838) и Пипин II (823 – 852), територията преминава към Кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започват да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.
Владетели на Аквитания
Херцози на Аквитания под владение на франкските крале
След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.
Луи І Благочестиви (* 778; † 20 юни 840) (781 – 817); император на Западната Франкска държава (814 – 840); крал на Италия
Карл II Плешиви (Шарл) (* 13 юни 823; † 13 октомври 877) (838 – 843, 848 – 854), син на Луи І Благочестиви; крал на Швабия (831 – 833); Крал на Франция (Шарл І 843 – 877); крал на Италия (875 – 877); крал на Лотарингия (869 – 877); Император на СРИ (875 – 877)
Пипин II (* 823; † 865) (838 – 864), син на Пипин I от Аквитания
Херцози на Аквитания под владение на франкските крале
От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.
Рамнулф І (* ок. 820; † 15 септември 866) (852 – 866) дом дьо Поатие
Бернар Плантвелю (* 22 февруари 841; † 20 май 886) (885 – 886) Овернски дом
Рамнулф ІІ (* до 850; † 5 август 890) (887 – 890) дом дьо Поатие
Ебл Манцер (Бастард) (* ок. 870; † 934) (890 – 893, 927 – 932) дом дьо Поатие
Гийом І Благочестиви (* 860/865; † 28 юни 918) (893 – 918) Овернски дом
Гийом ІІ Младия (918 – 926) Каркасонски дом
Акфред (926 – 927) Каркасонски дом
Раймунд І Понс (932 – 936) дом дьо Руерг
Раймунд ІІ (936 – 955) дом дьо Руерг
Хуго Велики (* ок. 897; † 16 юни 956) (955 – 956) династия Капетинги
Гийом ІІІ (* ок. 910; † 3 април 963) (962 – 963) дом дьо Поатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Поатие
Гийом Х Свети (* 1099; † 9 април 1137) (1127 – 1137), син на Гийом ІХ
Плантагенети
От 1152 до 1442 г. херцогство Аквитания е владение на династията Плантагенет, която управлява Англия като независима монархия, но притежава владения и във Франция. Често английските крале са по-силни от френските и проявяват нежелание да се подчиняват на френските крале като васали, което води до множество конфликти в средновековна Западна Европа.
