Населението му е 258 664 жители към 31 декември 2010 г. Площта на града е 160,84 km², а гъстотата на населението – 1608 д/km².[3] Жителите на града се наричат аахенци и аахенчани.
Икономика
Аахен е железопътен възел. Развити са въгледобивна, машиностроителна, текстилна и стъкларска промишленост. Освен това градът е и балнеолечебен курорт. Аахен също така е университетски град – техническият му университет се смята за един от най-добрите в Германия.
История
Известен е от 1 век като римско селище. Римляните го наричат „Aquae Grani“ или „Aquisgranum“ в чест на келтския бог Гранус, почитан като покровител на лечебната сила на минералната вода.
През 765 г. градът бива „открит“ и от краля на франките Пипин – бащата на бъдещия Карл Велики. Самият Карл го избира за своя зимна резиденция и построява тук през 778 г. дворец. С течение на годините Аахен става любимия му град, бива провъзгласен от него за столица на владенията му на север от Алпите и така се превръща в духовен и интелектуален център на империята му и отправна точка на културното обновление, станало известно като Каролингски Ренесанс.
След като Лудвиг Благочестиви – синът на Карл Велики, приема тук своята корона, от 936 до 1531 г. в Аахен се провеждат коронациите на почти всички следващи императори (30 на брой, от Ото І до Фердинанд І).
