Първата сесия на III ОНС се провежда в условията на Режима на пълномощията, когато Търновската конституция е суспендирана. Министър-председател е ген. Соболев. В страната се разгарят протести и бунтове ръководени от Либералната партия.
Втората сесия започва при постигнато споразумение между либерали и консерватори.
На 06 септември 1883 г. княз Александър І Батенберг възстановява Търновската конституция и разпуска кабинета на ген. Соболев.
На 19 септември 1883 г. за министър-председател е назначен Драган Цанков, който съставя коалиционен кабинет.
Избори
Парламентарните избори са насрочени с указ на княз Александър № 723 от 28 октомври 1882 г.[2] и се провеждат на 21 ноември същата година. По нов закон приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното ВНС) и се въвеждат условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на Консервативната партия, която печели мнозинството в събранието.[3]
След проведени допълнителни избори през лятото на 1883 година, броят на народните представители е увеличен на 55. С толкова депутати започва втората (извънредна) сесия на 4 септември 1883 година.
Закон за престъпните деяния срещу особата на Негово Величество Княза[23]
Разпускане
Причините за разпускането му са постигнатото споразумение между консерваторите и част от либералите за преодоляване на политическата криза, възстановяване на Търновската конституция и формиране на коалиционен кабинет. Изработен е проект за промяна на конституцията в консервативен дух, предвиждащ разширяване на правата на княза в управлението, имуществен и образователен ценз на избирателите, двукамерен парламент и други.
↑Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 124/30.10.1882
↑Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 428 – 429 ISBN 954-528-790-X