Etsi neque qui plantat е папска була на римския папа Хонорий III, издадена в двореца Латеран в Рим, на 15 декември 1220 г., с която папата потвърждава и признава привилегии на Тевтонския орден.[1]
Съдържание
Булата предоставя широки привилегии на тевтонските рицари:
1. Папата поставя Ордена и неговите владения и имущество под вечната закрила и покровителство на Апостолския престол.
2. Потвърждават се вътрешните правила и обичаи и устава на Ордена, като наред с тях, се предписва да се съблюдават устава на братята-хоспиталиери относно грижата за бедните и болните, и устава на братята-тамплиери относно рицарите, свещениците и останалите братя в Ордена. Освен закрила на поклонниците и болните, основна задача на Ордена е защита на католическата църква.
3. Военната плячка която се отнема от езичниците, се предоставя изцяло в собственост и разпореждане на Ордена, като се забранява да се принуждават братята да заделят дял от нея, за когото и да било, против волята им.
4. Потвърждава се, че братята от Ордена, давайки обет в служба на Бога, и оправдавайки го със своя начин на живот, нямат право да притежават лична собственост.
5. Братята свободно могат да избират магистър на Ордена, като той следва да бъде избран едновременно от всички братя, или от тези от тях които са най-възрастните и най-мъдрите.
6. Забранява се на външни на Ордена лица да нарушават, ограничават или изменят разумно установените от магистъра и братята обичаи, приети във връзка с богослужебните обреди и задължения; те могат да се променят само от магистъра или с единодушие от членовете на капитула на Ордена;
7. Забранява се на всички духовни или светски лица да изисква от братята васална вярност. Забранява се на братята след даването на обет в Ордена и обличането в монашеско одеяние всякаква възможност да се върнат към светския живот или да преминат в друг орден против волята или без знанието на братята или магистъра.
8. Забранява се да си изисква от братята на Ордена десятък от техните владения, стоки, и от приплода на животните. Предоставя се право на Ордена да взема, но със съгласието на епископите, десятък от владенията на клириците и миряните.
9. Разрешава се на Ордена да приема в Ордена достойни клирици и свещенослужители, независимо откъде идват и независимо от съпротивата на техните епископи, като Ордена има право да ги приеме и да ги задържи. След встъпването в ордена следва да се изчака едногодишен период, и едва тогава следва новоприетия да даде задължителен обет за живот съгласно правилата на ордена и подчинение на неговия магистър.
10. Освещаването на олтари или църкви на Ордена, ръкополагането на свещеници, и др.църковни церемонии, следва да се извършват безвъзмездно от епархийските епископи. В църквите на Ордена, не се разрешава на епископите да обявяват решения за интердикт или за отлъчване от църквата.
11. В новозавладените земи се разрешава на Ордена да основава селища, да строи църкви и да създава гробища, но без да пречи на съседни абатства или духовни братства.
12. Забраняват се всякакви действия във вреда на Ордена: завземане и задържане на негови владения и имущества, раздробяването им и нанасянето на обиди. Цялото имущество, принадлежащо на Ордена трябва завинаги да се съхрани неприкосновено и невредимо.
Бележки
- ↑ Johann Heinrich Hennes, Codex diplomaticus ordinis sanctae Maria: Urkundenbuch zur Geschichte des Deutschen Ordens insbesondere der Ballei Coblenz, Mainz, 1845, с.50
Литература
- Johann Heinrich Hennes, Codex diplomaticus ordinis sanctae Maria: Urkundenbuch zur Geschichte des Deutschen Ordens insbesondere der Ballei Coblenz, Mainz, 1845, с.50
- Georg Hinterleitner, Die militärische Kultur der geistlichen Ritterorden, LIT Verlag, Münster, 2016, с.37
Външни препратки
