PROFILBARU.COM

**95 „Ha-Go“**
	95 „Ha-Go“
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец	1933 г.
На въоръжение	1939 – 1945 – до днес
На въоръжение в	Япония
Габаритни характеристики
Тегло	7,4 t
Дължина	4,38 m
Ширина	2,06 m
Височина	2,18 m
Основно въоръжение	37 мм. оръдие Тип 94
Допълнително въоръжение	Картечница 6.5 мм. „MG“ Тип 91 или 2 картечници 7.7 мм „MG“ отстрани на купола
Технически данни
Силова установка	Мицубиши NVD 6120 дизелов, с въздушно охлаждане; 120 к.с. (89 kW)
Окачване	„Bell crank“
Макс. скорост	45 km/h (по шосе); 26 km/h (прес. терен)
Запас от ход	250 km (по шосе)
Ширина на ров	н.д. m
Вертикално препятствие	н.д. m
Екипаж	3 души1
	95 „Ha-Go“ в Общомедия

95 „Ha-Go“ (в превод: трети модел) е японски лек танк, използван от Японската имперска армия по време на Втората световна война.

История

През 1933 г. започва разработката на нов лек танк. Изискванията на военните към новата машина са да може да води бой съвместно с пехотата, кавалерията и със средни танкове, като при това има висока скорост. След около година компанията „Мицубиши“ създава първият прототип. Изпитанията на новата машина са проведени през лятото на 1934 г. Машината е одобрена и приета на въоръжение, като получава обозначението „95“ („2595“). Танкът получава няколко различни обозначения – „Ха-Го“, „Ке-Го“ (в превод: лек танк) и „Мицубиши 95“.

Въпреки че танкът е приет на въоръжение, в периода 1935 – 1938 г. са пускани само малки серии. Масовото производство започва през 1938 г. в заводите на „Мицубиши“. Танкът е произвеждан и от други японски компаниия – „Ниигата“, „Кобе Сейкошо“, „Дова Дзидоша“ и „Кокура“.

Лекият танк 95 „Ха-Го“ е най-масово произвежданият японски танк.^[1] До 1943 г. са произведени 1161 машини.

Техническо описание

Лекият танк „Ха-Го“ има компоновка традиционна за немското танкостроение – двигателят е разположен в кърмата на корпуса, трансмисията в предната му част, а отделението за управление и бойното отделение са обединени в едно.

Корпусът на машината е направен от отделни бронелистове, скрепени чрез нитоване. Обемът на бойното отделение е увеличен за сметка на нишите над веригите. Люкът на механик-водача е снабден с прорез за наблюдение. Подобни прорези са изрязани и встрани от него. По бордовете на корпуса са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие, които се закриват със специални бронирани капаци. Отвътре бойното отделение е тапицирано с азбестова вата за защита от броневите осколки и удари в корпуса.

Куполата е цилиндрична, едноместна. Направена е от отделни бронелистове скрепени по между си чрез нитоване. Задната част на куполата се спуска полегато надолу до корпуса, като по този начин прикрива вентилационните отверстия. В тавана ѝ е монтиран кръгъл двустранен люк, а от двете ѝ страни са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие. Отворите за закриват със специални бронирани капаци.

Мястото на механик-водача е разположено отдясно, а на стрелеца вляво. Мястото на командира на танка е в куполата.

Въоръжението се състои от 37 мм оръдие „94“, с дължина на тялото 37 калибър. Оръдието е монтирано в маска, която позволява движението му във вертикалната и хоризонталната плоскост. В маската на оръдието от дясно е монтирана сдвоена с него 6,5 мм картечница „91“. Втората 6,5 мм картечница „91“ е монтирана в едва издаваща се напред купола, която се намира в лявата част на корпуса, под куполата.

През 1938 г. танкът е превъоръжен с 37 мм оръдие „97“ и 7,7 мм картечница „97“.

Двутактовият дизелов двигател е монтиран в кърмата на корпуса по протежение на десния борд. Вляво от него са монтирани горивните и маслените резервоари. Двигателното движение се предава на трансмисията в носа на корпуса посредством карданен вал, минаващ по надлъжната ос на корпуса. Изпускателниата тръба на двигателя е снабдена със заглушител и е монтирана в десния борд. Достъпът до двигателя се осъществява през люк в десния борд. На него са монтирани жалюзи за охлаждане. За обслужването на бордовите фрикциони и предавки в предната част на корпуса (челният бронелист) са монтирани два малки люка.

Танкът е снабден с вътрешна система за връзка, състояща се от разговорна тръба. Външната връзка се осъществява с помощта на флагчета.

Бойно използване

През 1935 г. лекият танк 95 „Ха-Го“ участва в учения, в района на Голям Хинган, Манчжурия. За първи път танкът участва в боевете срещу китайската армия. През лятото на 1939 г. участва в сраженията със съветските войски пр Халхин Гол.

Участието в бойни действия показва някои слабости на машината – слаба бронезащита, голямо мъртво пространство при стрелба, малко наблюдателно поле.