За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 09:58, 24 февруари 2020 (UTC).
Предвид обвързването с конкретна личност и длъжност, този тип флагове много често съдържат съответните гербове или често представляват гербови знамена (когато цялата повърхност представя гербовото поле и фигурите на него). Функцията на щандарта е да обозначи местоположението на персоната, която идентифицира. Това подсказва, че в конкретен момент един щандарт се вее само на едно място. Например, когато германският федерален президент е в президентството, щандартът се издига на покрива на сградата, а когато е напът, то щандартът се сваля от президенството и се издига на автомобила му. Щандарът показва, къде е държавния глава.
Щандарт на председателя на Държавния съвет (държавния глава) на НРБ (1971 – 1990)
Добре познат пример са автомобилните щандарти на държавните автомобили, които високопоставени представители на държавата, включително дипломатическият корпус, носят при подходящи поводи. За тази цел щандартите са прикрепени към две „антенки“ на калниците.
Щандартите имат пряка връзка с бойните флагове и в някои езици с този термин се обозначават и полковите (корабните) знамена, които също са само в единични екземпляри.
Гоблен от Байо, късен ХІІІ в., детайл: щандарт на пехотните войски
В древността щандартът първоначално е представлявал издигнат на стълб знак насред бойно поле, който е обозначавал сборния пункт на войските в битка и по този начин се е превръл в техен отличителен знак.
В Свещената римска империя от около 1800 г. императорски щандарт се наричал личното знаме на монарха или друг членове на управляващата династия.
Щандарт на сър Хенри Стафорд (2-ри херцог на Бъкингам) ок. 1475 г.
В Ранното средновековие щандарт е бил пластична фигура (например орел), закрепен на колесниците на рицарски армии, а в Късното редновековие, когато се появява и по-бърза конница, щандартът е представлявал продълговато знаме, след това квадратно знаме с въртящ се крайник (вимпел), от XVII в. предимно квадратно, а по-късно и триъгълно знаме на всички видове конни войски. В началото на XX в. знамето преминава в ръцете на наследниците на конницата – мобилните моторизирани войски.
.svg)
.jpg)
