Шишево (на македонска литературна норма : Шишево ; на албански : Shisheva ) е село в Община Сарай , Северна Македония . Гробищната църква на селото „Свети Атанасий “ е от XVII век, а южно от селото се намира средновековният манастир „Свети Никола “.
География
Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле , на десния бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от пролома Матка . От столицата Скопие е отдалечено на 13 километра. Мост през реката го свързва с отсрещното село Глумово .
История
В края на XIX век Шишево е смесено село в Скопска каза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Шишево живеят 80 българи християни , 75 турци и 12 цигани .[ 1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[ 2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Шишево са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
„Свети Никола “
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Шишево (Šiševo) като албанско село.[ 4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шишево като смесено българо-албанско село.[ 5]
Според преброяването от 2002 година Шишево има 3376 жители.[ 6]
Бележки
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 208.
↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство , 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 889.
↑ Schultze Jena, Leonhard . Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder . Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 16 октомври 2007