Чорленската и Серентийска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Τυρολόης καί Σερεντίου) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище в тракийския град Чорлу (Тиролои), Турция. Титлата на предстоятеля е Митрополит Чорленски и Серентийски, ипертим и екзарх на Тракия (Ο Τυρολόης και Σερεντίου, υπέρτιμος και έξαρχος Θράκης).[1]
История
Дзурулос (днес Чорлу), разположен на 105 km западно от Константинопол, става епископия на Ираклийската митрополия в VIII век. Серентион (днес Бинкълъч), на 45 km североизточно от Чорлу, става епископия на Ираклия в X век. Преди 1328 година Тиролои става архиепископия, а преди 1347 година – митрополия. След завладяването на града от османските турци в 1359 година епархията отново е понижена в епискоипя и обединена със Серентийската. На 9 декември 1840 година е повишена в митрополия, но през юни 1848 година митрополията е закрита и диоцезът ѝ присъединен към този на Ираклийската митрополия. На 8 февруари 1907 година митрополията е възстановена.[1]
Чорленската и Серентийската митрополия граничи с Визенската и Черно море на север, Деркоската и Силиврийската на изток и Ираклийската на юг и запад.[1]