Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.
Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“.
През 1892 г. Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 г. играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 г. се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 г.
Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 г. със сбирка от социална и революционна поезия в 2 части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 г. Между 1906 и 1910 г., вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо.
В някои случаи на различните места се случва (в издаваните от него вестничета и в стихосбирките) авторът да публикува едно стихотворение в 2 или повече редакции. Често дадено стихотворение се среща в кратък вариант (залъгалка) и дълъг вариант, разширен с 1-2 куплета.[2]
От стиховете в тези отделни книги са съставяни множество сборници с поезията на Чичо Стоян:
Бай Ганьо – Бай Ганьо (Премиера 30 октомври 1922 г.)
Памет
В памет на писателя в родното му село Дивотино от 1980 г. се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“. През 2010 г. се състои неговото 16-о издание.[6]