Чѝрен е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.
География
Село Чирен се намира на около 13 km северно от областния център град Враца. Разположено е в Западния Предбалкан, в западното подножие на ниския планински рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо тъмносиви горски.[2] Надморската височина намалява от около 320 – 330 m в източния край на селото до около 270 m в югозападния му край.
Общински пътища свързват Чирен на юг с Враца, на север със село Девене и на запад със село Лиляче.
В землището на селото има микроязовир.[3]
Населението на Чирен, наброявало 2805 души при преброяването към 1934 г. и 2643 към 1965 г., намалява до 789 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 742 лица, за 711 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към ромска и за 24 не е даден отговор.[5]
История
В латинската крепост над селото са намерени статуи от Римската епоха, съхранявани във Врачанския исторически музей. Отделни медни монети – антични тетрадрахми, което говори за доста ранен период. На запад от него към местността Жабокрек се намира природната и археологическа забележителност Божият мост с керамика от римската епоха и останки от военен път в близост до крепостта, която е единствената частично реставрирана крепост във Врачанско. От северната част се виждат основите на дебела и плътна стена, която не е проучена. Името на селото може би е сродно с осетинското (т.е. иранско) cyren-ciren – „ярък пламък“ и чеченското c'erin – „огнен“.
Според археолога Богдан Николов произходът на името е от старобългарската дума за укрепена височина „чир“ и окончанието „-ен“ (както в имената Брус-ен, Ветр-ен, Лип-ен и др.).[6]
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
742 |
100,00
|
| Българи |
711 |
95,82
|
| Турци |
0 |
0,00
|
| Цигани |
6 |
0,80
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
24 |
3,23
|
Религии
Обществени институции
Учебното дело в Чирен е започнало около средата на XIX в. с известния възрожденец и иконописец Петко Танов като първи учител, но не е известна точната година. През 1876 г. училището в Чирен е затворено в продължение на цяла поради събитията с Ботевата чета на Милин камък.[6]
В селото има действащо читалище „Пробуждане 1906“, основано през 1906 г. Негов първи председател е Делчо Радулчев.
Културни и природни забележителности
На югоизток от „Божия мост“ е пещерата Понора. Полигаро е в подножието на крепостта от изток (Полигар – тържище).
В близост до село Чирен се намира местността Милин камък. Близо до това място (на връх Вола) на 31 май 1876 година, след тежка битка с османлиите, е прострелян поетът-пълководец Христо Ботев.
Чирен е прочут с местността „Божия мост“ – остатък от карстова скала, издълбана от вода и оформена като мост.[8] Друга забележителност е местността „Тиганчето“ – също като Божият мост издълбано от вода. Името му идва от това, че е много дълбоко, а и това са няколко езерца, които се преливат едно в друго. Рекичката, която се влива в Тиганчето извира на около 300 – 400 метра под отвесна скала. Този извор се нарича Жабокрък. Първото езерце се нарича Кутелчето. То е с диаметър около метър и половина и дълбоко 60 см. От него, с водопад, висок около 1 метър водата пада в Тиганчето. След Тиганчето е другото езерце, Тепсията.
Известни личности
- Родени в Чирен
Други
Край село Чирен се намира подземно газохранилище.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, стр. 473, Издателство на БАН, София, 1997 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, регистър
- ↑ Справка за населението на с. Чирен, община Враца, област Враца
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Чирен, община Враца
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Тодорова, Калина. Божият мост // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.
- ↑ Официален сайт в памет на поета Йосиф Петров (1909 – 2004) // yosifpetrov.com. Посетен на 7 април 2021.
- ↑ Обява във вестник докарва големия шампион Нено Терзийски в Русе
Външни препратки
