През 1924 г. се завръща нелегално в България. Участва в подготовката на ново въстание срещу режима на Демократическия сговор във Видин, а по-късно в Пловдив. По време на априлските събития през 1925 г. е арестуван, затворен и повторно осъден на смърт по ЗЗД. По-късно присъдата му е заменена с доживотна.
Излиза от затвора през 1937 г. Установява се в София и същата година е избран за член на ЦК на БРП (к). Завършва специалност право в Софийския университет.
Участник и ръководител на комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. До юни 1941 г. многократно е изпращан в концентрационни лагери. Излиза в нелегалност и след гибелта на Цвятко Радойнов е командир на Централната военна комисия на БРП (к). След гибелта на Емил Марков е командир на т.нар. Народоосвободителна въстаническа армия. Участва в изработването на бойния устав на партизаните.
През юли 1942 г. за трети път е осъден задочно на смърт по ЗЗД в Процеса срещу ЦК на БРП. При полицейска блокада на София през февруари 1944 г. след престрелка е тежко ранен, заловен и убит.[1]
