| Христо Апостолов |
|
![]() |
| Роден |
|
|---|
| Починал |
|
|---|
| Подпис |  |
|---|
Христо Апостолов Фръчковски е български иконописец, един от последните представители на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
Христо Апостолов произхожда от село Галичник, Дебърско и принадлежи към големия резбарски и зографски Фръчковски род. Баща му е видният революционер и зограф Апостол Фръчковски. Христо Апостолов също се занимава с иконопис и работи в ателието на баща си. През 1923 година заедно с баща си изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[2][3]
През 1930 година участва в изографисването на църквата в Трън.[4] В 1932 година Апостолов заедно с хyдожниците Ангел Христов, Георги Исачев, Денко Македонски и Илия Белев от Галичник изписва интериора на храма „Свети Никола“ в Златарица.[5] В 1944 година заедно с баща си и Георги Исачев и Георги Алексиев изписва храма на Гложенския манастир.
Апостолов е автор на иконите в храмовете „Свети Иван Рилски“ в Търговище, с изключение на тези на Христос и Богородица, дело на Георги Богданов.[6] След Втората световна война Апостолов участва във възстановяването на храма „Свето Преображение Господне“ в софийския квартал Лозенец. За църквата Апостолов рисува 6 големи икони, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и 6 малки икони. Апостолов реставрира и оцелелите от бомбардировката икони.[7] На Христо Апостолов са иконостасните икони в храма „Свети Георги“ в Сандански.[8]
В 1952 година заедно с Георги Исачев довършва стенописите в храма „Света Троица“ във велинградския квартал Каменица.[9]
Умира в 1963 година.[1]
- Стенописи от Гложенския манастир, 1944 г.
-
Светци в медальони
-
Свети Пантелеймон
-
Света Екатерина
-
Св. св. Кирил и Методий
-
Успение Богородично
-
Исус Христос
-
Светата Троица
-
Свети Филарет Милостиви
-
Свети Мина
Родословие
Бележки
.svg)
