Андонов е роден в гевгелийското село Гърчище в 1887 година. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през есента на 1911 година вместо да отиде войник става нелегален и се присъединява към четата на Коста Попето, който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.[2] Андонов остава обаче с Попето като четник и през май 1912 година се връща с него в Македония.[2] Четата е въоръжена от върховистите около Стефан Николов. Четата влиза в конфликт с другата върховистка чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров.[4] Участва в сражението с османски части при Серменин на 23 юли 1912 година.[2]
Участва в Първата световна война като войник от Българската армия. След войната се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета на Георги Хаджимитрев.[2] През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на Петър Овчаров, а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в Беласица без жертви.[7][8]
По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Христо Андонов е на страната на михайловистите. Убит е на 29 август 1928 година край село Димидово от Христо Гоглев[11], изпратен от пратеника на протогеровисткия Централен комитет Димитър Димашев. След убийството Гоглев се предава на сръбските власти и става ренегат.[2][12][13]
По характеръ той бѣ тихъ момъкъ. На пръвъ погледъ никой въ него не ще подозре, че въ душата му гори огъньтъ на бунта. По образование свършилъ е IV отдѣление. Но природата бѣ сложила върху му печата на разуменъ човѣкъ, характеренъ, разсъдливъ, незлобливъ. Никогашъ никого не нагрубилъ. Не помня съ нѣкого да се е скаралъ. Съ дѣлото не парадираше. С положението си не се гордѣеше. Готовъ бѣ да загине за своята чета, за своя другаръ. Всички го обичаха. Организацията възлагаше на него голѣми надежди. Наричаха го „ключътъ на Вардара“. А той наистина бѣше такъвъ. Теленитѣ мрежи, що заграждатъ Македония, той ги разкъсваше. Вълчитѣ ями храбро прескачаше и винаги бѣше между своите заробени братя.
↑Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
↑ абвгдежзикА. Д. Христо Андоновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 14.
↑Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години. По данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1992, стр. 181.