Фугасност

Фуга́сност е характеристика на взривното вещество. Служи за мярка на неговата обща работоспособност, разрушителното, метателното и другите действия на взрива. Основно влияние на фугасността оказва обемът на газообразните продукти на взрива.

Точното определение за истинската работоспособност е свързано с технически трудности, за това обикновено фугасността се определя и изразява в относителни единици сравнено с взето за еталон взривно вещество (тротил). За измерената по такъв начин фугасност често се използва термина тротилов еквивалент.

Схема на пробата на Трауцел

Съществуват няколко способа за определяне на фугасността.

Най-прост и разпространен се явява пробата на Трауцел. Този способ се използва в Руската федерация за промишлените взривни вещества, като стандартните по ГОСТ 4546 – 81. Изпитанието представлява детонация на заряд с маса 10 грама, поставен в оловен цилиндър (често наричан бомба на Трауцел). До и след детонирането на заряда се измерва обемът на кухината вътре в цилиндъра. Разликата между тях с отчитане на влиянието на температурата и капсул-детонатора се сравняват с резултатите спрямо изпитанията на тротил.

Фугасността се определя също с измерването на работата на взрива на балистичното махало.

Сравнителна фугасност на някои взривни вещества

Взривно вещество	Фугасност, cm³	Тротилов еквивалент
тротил кристален	285±7	1
амонит № 6ЖВ	365	1,3
амонал	400	1,4
амонит скален №1 пресован	450 – 460	1,6
хексоген	480	1,7
нитроглицерин	550	1,9
етиленгликолдинитрат	650	2,3

Фугасно действие на взрива

Например, при взрив на авиобомбата ФАБ-250 (тегло на ВВ 70 – 100 kg), фугасното действие създава свръхналягане от 10 атмосфери на разстояние 6 m, скоростта на въздушната вълна при това е равна ≈1000 m/s, което може да разруши тухлена стена с дебелина 0,5 m, а за човека е смъртно опасна. На разстояние 14 m свръхналягането достига около 1 атмосфера, скоростта на вълната е 460 m/s, това е опасно за човека, и, възможно, ще изисква болнично лечение.^[1]

При взрив на термобарически боеприпаси (окис на етилена), с обем 33 l, ударната вълна създава свръхналягане от 20 атмосфери. Такова налягане се образува при взрив на 250 kg тротил на разстояние 8 m. На дистанции от 3 – 4 радиуса (т.е. 20 – 30 m) свръхналягането съставлява 1 атмосфера, което е напълно достатъчно за разрушаването на самолет.^[2]

Атомната бомба

За изчисляване на радиуса на поражение при ядрени взривове се използва формулата:

${\displaystyle R=C\times {\sqrt[{3}]{X}}}$,

където R – радиус,

X – заряд в килотона,

C – коефициент на свръхналягане.

За свръхналягане 0,204 атмосфери, C=1; за свръхналягане 1,361 атмосфери, C=0,28.^[3]

Вижте също

• РДС-1
• Бризантност
• Взривни вещества
• Тротилов еквивалент

Източници

1. Авиационные средства поражения.автор: Миропольский Ф.П.1995 г. стр.34 – 35
2. termoboepripas
3. Поражающие факторы ядерного взрыва, архив на оригинала от 31 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100731005302/http://nuclear-weapons.nm.ru/theory/effects_explosion.htm, посетен на 14 септември 2016 

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фугасность“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​