Фуга́сност е характеристика на взривното вещество. Служи за мярка на неговата обща работоспособност, разрушителното, метателното и другите действия на взрива. Основно влияние на фугасността оказва обемът на газообразните продукти на взрива.
Точното определение за истинската работоспособност е свързано с технически трудности, за това обикновено фугасността се определя и изразява в относителни единици сравнено с взето за еталон взривно вещество (тротил). За измерената по такъв начин фугасност често се използва термина тротилов еквивалент.
Съществуват няколко способа за определяне на фугасността.
Най-прост и разпространен се явява пробата на Трауцел. Този способ се използва в Руската федерация за промишлените взривни вещества, като стандартните по ГОСТ 4546 – 81. Изпитанието представлява детонация на заряд с маса 10 грама, поставен в оловен цилиндър (често наричан бомба на Трауцел). До и след детонирането на заряда се измерва обемът на кухината вътре в цилиндъра. Разликата между тях с отчитане на влиянието на температурата и капсул-детонатора се сравняват с резултатите спрямо изпитанията на тротил.
Фугасността се определя също с измерването на работата на взрива на балистичното махало.
Например, при взрив на авиобомбата ФАБ-250 (тегло на ВВ 70 – 100 kg), фугасното действие създава свръхналягане от 10 атмосфери на разстояние 6 m, скоростта на въздушната вълна при това е равна ≈1000 m/s, което може да разруши тухлена стена с дебелина 0,5 m, а за човека е смъртно опасна. На разстояние 14 m свръхналягането достига около 1 атмосфера, скоростта на вълната е 460 m/s, това е опасно за човека, и, възможно, ще изисква болнично лечение.[1]
При взрив на термобарически боеприпаси (окис на етилена), с обем 33 l, ударната вълна създава свръхналягане от 20 атмосфери. Такова налягане се образува при взрив на 250 kg тротил на разстояние 8 m. На дистанции от 3 – 4 радиуса (т.е. 20 – 30 m) свръхналягането съставлява 1 атмосфера, което е напълно достатъчно за разрушаването на самолет.[2]
Атомната бомба
За изчисляване на радиуса на поражение при ядрени взривове се използва формулата: