Франц Максимилиан основава през 1650-те години желязна мина близо до Добрис и става индустриалец. През 1675 г. император Леополд I подновява привилегиите на град Добрис. През 1676 г. Франц Максимилиан престроява имението на голям бароковдворец и създава нови градини със статуи на гръцката богиня на лова Артемис и митичния ловец Мелеагрос.
Франц Максимилиан умира на 52 години на 12 септември 1692 г. във Виена. Синът му и брат му са издигнати на имперски князе. Със смъртта на пра-внукът му Йозеф Венцел Йохан Непомук фон Мансфелд (* 12 септември 1735; † 31 март 1780), 4. княз на Мансфелд (1780), граф на Фонди, който катастрофира с карета, родът изчезва по мъжка линия през 1780 г.
Фамилия
Франц Максимилиан фон Мансфелд се жени на 25 ноември 1663 г. във Виена за графиня Мария Анна Елизабет фон Харах-Рорау (* 1636; † 9 февруари 1698), внучка на граф Карл фон Харах (1570 – 1628), дъщеря на граф Карл Леонхард I (VII) фон Харах-Рорау (1594 – 1645) и графиня Мария Франциска фон Егенберг (1607 – 1679).[1] Те имат пет деца:[2][3]
Карл Франц граф фон Мансфелд-Фордерорт (* 2 ноември 1678, Виена; † 19 юли 1717, Прага), граф на Мансфелд-Фордерорт и от 1715 г. 2. княз на Фонди, женен на 31 май 1703 г. във Виена за първата си братовчедка си Мария Елеонора фон Мансфелд (* 16 октомври 1682; † 24 май 1747), дъщеря на чичо му Хайнрих Франц фон Мансфелд
