Фердинанд I е извънбрачен син на Алфонсо V Арагонски, който е осиновен от кралица Джована II Анжуйска и през 1421 г. заема трона на Неапол. През 1438 г. крал Алфонсо I нарежда да доведат синан му в Неапол и през 1440 г. успява да издейства папска була от папа Евгений IV, с която Фердинанд е признат за законен син и наследник на Алфонсо I. Така през 1443 г. Фердинанд е обявен за принц на Калабрия и за престолонаследник на Неапол, което е признато и от папата.
След смъртта на баща си през 1458 г., Фердинанд окупира Неапол. Впоследствие недоволните викат на помощ прогонения от Неапол през 1442 г. крал Рене I Добрия. Рене предава своите права над Неапол на своя син Жан II, който и пристига в Южна Италия. Жан II обаче не води със себе си силна наемна войска, както постъпвали по-рано неговите предшественици, но набира такава на място, ползвайки се от помощта на най-могъщите неаполитански барони. През лятото на 1460 година Жан II нанася на Фердинандо сериозно поражение при Сарно.
Миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно
С помощта на миланския херцог Франческо I Сфорца Феранте успява да изгони представителите на дома Анжу. За благодарност Феранте дава на сина на Франческо – Сфорца Мария Сфорца (18 август 1451 до 29 юли 1479), неаполитанското ХерцогствоБари.
За седем години (1494 – 1501) след смъртта на Фердинанд I, неговите приемници са победени от враговете, а Неапол губи своята независимост. Той сам не става свидетел на тази катастрофа.
Ренесанс
Подобно на баща си, Фердинанд издържа блестящ ренесансов двор, привлича в Неапол много деятели на науката и културата.
Беатриче Арагонска (14 септември или 16 ноември 1457, Неапол – 23 септември 1508, пак там), чрез бракове кралица на Унгария и кралица на Бохемия и Унгария; ∞ 1. 1473 за Матяш Корвин, крал на Унгария, гегенкрал на Бохемия, от когото няма деца 2. за Владислав II, крал на Бохемия и Унгария, от когото няма деца;
Франческо Неаполитански (16 декември 1461 – 26 октомври 1486), херцог на Сант Анджело и маркиз на Бишелие, бездетен и неженен
∞ 2. 1477 за братовчедката си Хуана Арагонска (* 16 юни 1454, Барселона; † 9 януари 1517, Неапол), дъщеря на Хуан II, крал на Арагон, от която има син и дъщеря:
Джована Арагонска, нар. Джованела (15 април 1479, Неапол – 27 август 1518, Неапол),чрез брак кралица на Неапол„ ∞ 28 февруари 1496 за нейния племенник Фердинанд II, от когото няма деца;
Карло Арагонски (1480 – 26 октомври 1486 от тиф)
Има тринадесет извънбрачни децаː
От метресата си Диана Гуардато има един или двама сина и две или три дъщери:
Енрико Арагонски (XV век – 1478), маркиз на Гераче, ∞1473 за Полисена Вентимиля, от която има пет деца;
Илария Арагонска, ∞ за Джовани дел Тевере, префект на Рим и племенник на племенник на Сикст IV
Лукреция Арагонска, вероятна дъщеря на Еулалия Равиняно; ∞ за Онорато III Гаетани (? – 1528), херцог на Траето, княз на Алтамура и граф на Фонди, от когото няма деца
Фердинандо Арагонски (? – 27 ноември 1542), военен и херцог на Монталто, вероятен син на Джована Карачоло; ∞ за Катерина Кастелана де Кардона, от която има един син и две дъщери;
От метресата си Маркезела Шпитцата има една дъщеря:
Алфонсо Арагонски (1460 – 1510), княз на Галилея и после епископ на Киети, претендент за трона на Кипър и Йерусалим, барон на Савока, ∞ за Карлота ди Лузинян (1468 – 1480), извънбрачна дъщеря на краля на Кипър Жак II, от която няма деца.
Esortazione di insorgere contro i baroni ribelli, 1486
От метресата си Еулалия Равиняно има една или две дъщери:
Мария Чечилия Арагонска, ∞ за Джан Джордано Орсини (ок. 1460, Брачано – 11 октомври 1517, Виковаро), кондотиер и господар на Брачано, от когото има един син и две дъщери;
Лукреция Арагонска (вероятна дъщеря на Диана Донорато), ∞ за Онорато III Гаетани (? – 1528), херцог на Траето, княз на Алтамура и граф на Фонди, от когото няма деца.
От Джована Карачоло, дъщеря на граф Джакомо ди Бриенца, има две дъщери и вероятно един синː
Фердинандо Арагонски (? – 27 ноември 1542), военен и херцог на Монталто, вероятен син на Диана Гуардато; ∞ за Катерина Кастелана де Кардона, от която има един син и две дъщери;
Мария Арагонска, ∞ за Алфонсо д'Авалос, маркиз на Васто
Tristano Carraciolo: De varietate fortunae. in: Opuscula historica, Neapoli 1769 p. 82 – 120 books.google
Ludwig Anton Muratori: Geschichte von Italien. Aus dem Italiänischen übersetzt. Neunter und letzter Theil. 1378 – 1500. Breitkopf Leipzig 1750, S. 382 – 432 books.google; Register S. 532 books.google.
Camillo Portio: La congiura de'Baroni del regno di Napoli, contra il re Ferdinando. Roma, Napoli 1724 books.google, Napoli 1859 books.google
Raphael de Smedt: Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 168 – 170, Nr. 72.
