Фердинанд Хайм (на немски: Ferdinand Heim) е немски офицер, служил през Първата и Втората световна война.
Биография
Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
Фердинанд Хайм е роден на 27 февруари 1895 г. в Ройтлинген, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от корпусни подразделения. Участва в Първа световна война като кавалерийски офицер от 13-и вюртембергски корпус.
Междувоенен период
След нея се присъединява към Райхсвера, където служи в по-малък корпус. През 1938 г. се издига до чин полковник.
Втора световна война (1939 – 1945)
До 3 септември 1940 г. заема постове в ген-щаб на 6-а армия под командването на ген. Валтер фон Райхенау. Две години след това, на 1 юли, поема командването на 14-а танкова дивизия, която води при пробивите при Ростов и Харков.
Сталинград (1942)
От ноември 1942 г. е командир на 48-и танкова корпус, тогава част от 6-а армия. Поемайки това назначение той се заема с първата си задача и тя е да подсили румънските дивизии в района на 6-а армия. За жалост поради куп издънки това не се случва и армията на ген. фон Паулус е обкръжена.
Сега следващата му задача е да поеме към Калач на Дон и р. Дон,[1] в отчаян опит за подпомагане на 6-а армия в освобождаване. Поради лошото време, обаче дивизиите на Хайм и румънските зле-оборудвани за зимни условия танкови дивизии не успяват да направят много срещу страхотната съветска атака, обхващаща почти целия ляв фланг на 6-а армия. След провала, ген. Хайм е снет от командването на корпуса, арестуван е и е поставен в строг тъмничен затвор в Моабит. Освободен е три месеца по-късно за лечение в Улъмнската болница.
В следвоенното си интервю той твърди, че единственият иск за арестуването му е направен от нацисткия диктатор, няма обвинителен акт, присъда или обяснение. Дори цитира:
| „
|
Германската армия и групата командири бяха твърде ценни, така че единственият останал човек бе корпусен командир и този човек като че ли бях аз.
|
“
|
Това е така, защото Хитлер не желал да хвърли вината върху румънските части за лошото оборудване на войските им, затова прехвърлил вината на своите командири.
По-късно през май на същата година дори е информиран, че уволнението му е отменено и че е класифициран като пенсионер. От август, обаче отново е командир, този път на немските сили в крепостта „Булон сюр Мер“, за защитата на последния си пост. Според инструкциите на Висшето командване (OKW) за много кратко време той трябва да подготви частите си за последна отбрана, което в действителност било доста трудно тъй като частите били почти разгромени. Въпреки това гарнизона издържа до последно на тежки бомбардировки и пълномащабно нападения до пленяването си от канадската 3-та пехотна дивизия, (23 септември 1944) г.[2]
Пленяване и смърт
След пленяване генерала е изпратен в серия от лагери, като военнопленник. През 1948 г. е освободен и репатриран обратно в Германия.
Умира през 1977 г. в градчето Улм,[3]
Военна декорация
Използвана литература
Бележки
- ↑ Anthony Beevor, Anthony. Stalingrad. London, Penguin Books, 1998. ISBN 0-14-024985-0. с. 244.
- ↑ Chant, Christopher. The Encyclopedia of Code Names of World War II. London, Routledge and Kegan Paul, 1986. ISBN 0-7102-0718-2. с. 330 – 331.
- ↑ Generalleutnant Ferdinand Heim // Some of the Prisoners held at Special Camp 11. Island Farm. Архивиран от оригинала на 2009-08-05. Посетен на 15 юни 2009.
- The German Army 1939 – 45 (5) by Nigel Thomas and Stephen Andrew.
Външни препратки
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
