Утопия (на гръцки: οὐ – „не“ и τόπος – „място“, т.е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.
Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.
Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление „от всички“.
↑Платон, Държавата, Прев. от старогр. А. Милев, София: Наука и Изкуство, 1980
↑Мор, Т., Утопия: златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия, Прев. от лат. Александър Милев, София: Партиздат, 1970, 248 с. Ориг. загл. De optimo reipublicae statu deque nova insula Utopia libellus vere aureus, nec minussalutaris quam festivus.
↑ Мор, Т., Кампанела, Т., Утопия. Градът на Слънцето, София: Нар. култура, 1984, c. 239
РАДЕВ, Ради и др. Кратък речник на философите / Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев. – София: Лик, 1995. – 343 с.
ФИЛОСОФСКИ речник / Под. ред. на Михаил Бъчваров, Минчо Драганов, Стою Стоев. – София: Партиздат, 1985. – 710 с.
ШМИТ, Хайнрих и др. Философски речник / Хайнрих Шмит, Георги Шишков; Прев. от нем. Анастасия Рашева. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1997. – 783 с.