Урахите (на немски: Haus Urach, Grafen von Urach) са швабски благороднически род от 12 и 13 век с главна резиденция при Урах (днес Бад Урах в Баден-Вюртемберг). Графовете на Урах са роднини с графовете на Ахалм. От този род произлизат графовете на Фрайбург и графовете на Фюрстенберг.
Те произлзат от един Унруох (Unruoch) (вероятно от Унрох III от род Унруохинги). Около 1050 г. двамата братя Егино и Рудолф, с главно седалище при Детинген, си построяват замък Ахалм при Ройтлинген. Рудолф фон Ахалм и неговите наследници образуват там линията на графовете фон Ахалм, а наследниците на Егино I фон Детинген († 1050) построяват още един друг замък при Бад Урах. Хайнрих фон Урах († 1284) става през 1249 г. граф на Фрайбург, 1250 г. граф на Фюрстенберг и ландграф в Баар и заради липса на пари през 1265 г. продава замъка и повечето собствености на граф Улрих I от Вюртемберг. Линията Урах завършва със смъртта на Бертхолд Млади ок. 1261 г. (син на граф Егино V фон Урах). Урах става веднага част от Графство Вюртемберг.
Отново позване на титлата Урах
Вилхелмине фон Гревениц (1686–1744) през 1707 г. се омъжва (морганатичен брак) за херцогЕберхард Лудвиг от Вюртемберг и получава титлата графиня на Урах.
Franz Quarthal: Clemens und Amandus. Zur Frühgeschichte von Burg und Stadt Urach. In: Alemannisches Jahrbuch 1976/78. Bühl/Baden 1979, S. 17–29.
G. Kittelberger: Urach. In: Landesarchivdirektion Baden-Württ. in Verbindung mit dem Landkrs. Reutlingen (Hrsg.): Der Landkreis Reutlingen. 1997.
Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. S. 403–405.
S. Lorenz: Bempflingen – Aus der Geschichte einer Ermstalgemeinde, 1991, 11–31.
H. Büttner: Egino von Urach-Freiburg, der Erbe der Zähringer, Ahnherr des Hauses Fürstenberg (= Veröffentlichungen aus dem Fürstlich Fürstenbergischen Archiv, H.6), Donaueschingen 1939.
S. Riezler: Geschichte des fürstlichen Hauses Fürstenberg und seiner Ahnen bis zum Jahr 1509, Tübingen 1883.
Ernst Münch: Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg, Aachen und Leipzig 1829, S. 76 ff.
J. Bader: Egeno der Baertigte, Graf von Urach: nach den Quellen, 1844