Трифон Силяновски принадлежи на видния крушевски род Силяновски. Прадядо му Аврам Силяновски е строил главната църква в Крушево. Баща му – проф. Димитър Антонов Силяновски (1892 – 1971) е сред водещите прависти, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет, дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия род са генерал Георги Силяновски (1857 – ?), както и неговият племенник генерал Васил Силяновски (1870 – 1946).[1]
Живот
Трифон Силяновски е роден през 1923 г. в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски. Чести техни гости са Йордан Йовков, Николай Лилиев, Симеон Радев, Александър Балабанов и други български духовни първенци. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896 – 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация.
На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах[2] и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.[1]
Репресии
През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагеритеКуциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
Късни години
След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема ВАСН, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 г. на Силяновски му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
През 1973 г. Трифон Силяновски заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и Силяновски е неин музикален директор до 1982 г.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.).[1] Води майсторски класове по пиано.[3]
През целия си живот Трифон Силяновски остава дълбоко свързан с културата на Германия и Австрия.
Награди
2000: В чест на 24 май получава почетна грамота и плакет на Министерството на културата.[5]
2003: За 80-годишнината си е награден от Министерството на културата с Приз „Златен век“ – „за принос в развитието на българската култура“.[6]
Творчество
Трифон Силяновски е автор на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви неотклонно по стъпките на големите немски композитори. В духовно-концептуален аспект неговата музика е същностно сродна с тази на Антон Брукнер и Цезар Франк, а като музикален език стои встрани както от късната романтика, така и от всички форми на модернизъм.
Като интерпретатор Силяновски следва (без да подражава) традициите на големите немски пианисти и преди всичко Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.[7]
Избрани музикални произведения
За симфоничен оркестър
Симфония № 1 (1952)
Симфония № 2 (1954)
Симфония № 3 (1972)
Концерт за пиано и оркестър (1968)
Византийски триптих (1969)
За струнен оркестър
Прелюд, ария и токата (1946)
Вариации по тема ВАСН (1952)
Вариации по тема от Глук (1970)
Концерт за струнен оркестър № 1 (1953)
Концерт за струнен оркестър № 2 (1955)
Концерт за струнен оркестър № 3 (1956)
Камерна музика
Соната за обой и пиано (1956)
Соната за виолончело соло (1965)
Соната за цигулка соло № 1 (1966)
Соната за цигулка соло № 2 (2002)
Соната за виола соло (1967)
Триптих за флейта, обой и фагот
Пет миниатюри за пиано
Вокална музика
5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Райнер Мария Рилке (1953)
Хорова музика
Musica sacra catholica:
Missa Ordinaria (1954)
Te Deum (1956) (II авт. ред. 1996)
Stabat Mater (1963)
Теоретически трудове
Идея. Вяра (С., 1992)
Немският симфонизъм. Стилови и интерпретационни проблеми (С., 2000, 2006)
Изкуството във времето. Спецификата на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта, Кн. 1, (С., 2002)
Въведение в трансценденталната философия. Същност на трансценденталната проблемност (предговор) (С., 2003)
Други литературни произведения
Различието между мъдреца, философа и научнозаинтересования човек в периода на класическата и елинистична епоха
Находките и влиянията на платонически, неоплатонически, стоически и питагорейски компоненти в средновековната латинска, византийска и арабска философия
Аристотеловата логика като фундамент на ментално-интелигебилната познавателна интервенция за западната, източната и арабската схоластика
Концептуализмът на Албер като междинна инстанция спрямо реализма и номинализма, стимулирайки номинализма при Беренгар от Тур и Росцелин Компиенски
Контроверзията между номиналистите и реалистите, изложена в съчиненията на Анселм, Бонавентура и Тома Аквински
Окончателното средновековно експониране на номинализма при Окам и на волунтаризма при Дънс Скот
Приликите и отликите в „догматиката и аксиоматиката“ (съответно в теологичната и рационално критичната мисловна оперативност)
Ериугена като основно звено при прехода от патристика към схоластика – първият опит в ранното Средновековие за изграждане на общ възглед за света
Николаус от Куза и неговата основна мисъл за coineidentio oppositorum
Борбата на философските традиции, експонирани във философията на Ренесанса
Активната намеса на гносеологично-личната интервенция във философията по време на Ренесанса
Разколебаването на просвещенския оптимизъм при Русо и окончателното му реализиране от Кантовите философски концепции чрез „Критиката на чистия разум“ и „Критиката на силата на съждението“
Пролегомени и Метафизика на нравите
Киркегор и проблемите на съвременния екзистенциализъм
Изходните позиции на неопозитивизма от номинализма
Културата на Византия и нейната апофатическа мистика
Исихазмът като съзерцателно пребиваване в отвъдната действителност
Катафатическата мистика като основа на римо-католическата конфесия, както и на протестантската мистика при Майстер Екхарт, Йоханес Таулер, Хайнрих Зусо, Агрипа Нетесхаймски, Себастиан Франк, Валентин Вайгл и Якоб Бьоме
Философските концепции във Византия при Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Назянски (кападокийските отци) и при Михаил Псел
Никифор Пфлемид и Халкокондил в смисъл на предвестници на Палеоложката епоха
Изкуството на византийската фреска и мозайка, и нейното иконографично отношение към фаюмския портрет и този на Дура Европос
Конструктивният проблем на византийската централна постройка и тази на кръсто-куполната черква
Характерните специфики на черквата Неа-Мони и Хозис Лукас
Куполната конструкция на Хагия София в Константинопол
Разликата в натоварването и предаване на тежестта върху четирите колони, ограждащи хоровото пространство, и проблемът за засводяване в квадратната романска свързана система и проблемът за кръстатия готически свод, уравновесяващ тежестта в аркбутаните
Разликата и същностната изява в античното архитравно покритие и куполната и сводова покривна конструкция
Планът на базиликата като основна форма за романската и готическата сакрална архитектура
Естетическата типологичност на византийския образ, осъществена чрез скупчването на персонажите
Естетиката на византийската икона
„Византийския октоих“ и проблемно-критичните моменти в транслацията му от невмена в съвременна нотация
Наченките на италианската живопис от IX век нататък
Относно символиката на купола и на свода
Преходът от Чимабуе и Дучо ди Буонинсеня към Кавалини и Джото
Относно проблемите на пондерацията при Тино да Камайно, Донатело и Микеланджело
Проблемът на перспективата от Мазачо и перфектното осъществяване на ракурса при Андреа Мантеня
Графично живопиствуващият Ботичели
Лаконичният и пестелив израз на Пиеро де ла Франческа
Италианската архитектура на „ренесансовото палацо“ и специалното оформяне на фасадния ритъм с пиластрите и ризалитите, завършващи често над атиката или главния корниз на покрива със статуи
Крещящата игра на светлосянката при Караваджо
Портретът на Андреа дел Сарто
Проблемите на маниеризма, свързващ късния ренесанс с барока и взимайки начала от Рафаело и Микеланджело, както и от някои негови следовници
Изключителната графика на Тилман Рименшнайдер, Адам Крафт, Йорг Сирлин, Михаел Волгемут, Пахер, Кранах и Дюрер и нейната съзерцателна откровеност
Вариационният принцип в арабския макам и арабеската
Сицилия – епохата на Фридрих II и приносът на ислямската философия и култура в лицето на ислямските „суфи“, допринесла заедно с аристотелизма на Авероес за културата на Европа
Бунтът на Романтизма срещу Просвещението във философията и изкуствата
Структурата на рационалното и художествено съзнание
Проблеми в интерпретацията на немския симфонизъм
Влиянията между източновизантийската музика и българската (главно родопската, повлияна от манихейско-павликянската музикална семантика) едногласна безмензурна песен
Основи на западната грегорианика, изхождащи от визиготската, келтската, ирландската, нонантолска и беневентанска литургия
Статистичните и динамични структури в изкуствата и тяхното реализиране в степените на културата и цивилизацията
За хода и преображенията в основните духовни действителности във фазите култура и цивилизация
Възможните достижения на философската и научна мисъл относно концептивната им трактовка в областта на културата и цивилизацията
Проблеми в структурата и интерпретацията при пунктуалистичната, сонорна и алеаторна музика
Същността на композицията и интерпретацията и разликата между интерпретация, екзегетика и коментар
Процесите и целите във философията, науката и изкуството
Семантичен обзор на изобразителните изкуства, музиката, литертатурата (в аспекта на вербалните и характерности и възмижности) с оглед тяхната емоционална и рационално-интелектуална диференцираност и отражението им в динамичните и статични взаимноотношения в дейността на изкуството
Проблемите на Готиката, Ренесанса и Барока в музиката
Готическата и барокова същност в изкуството на Й. С. Бах
Естетиката на Моцарт, Бетховен, Брамс и Шуман
Въведение в областта на музикалната интерпретация
Проблемите на звукоизвличането при интерпретацията
Същината на камерното музикално изкуство
Отговорността на диригента – Артур Никиш и Вилхелм Фуртвенглер
Личността в Античността, Средновековието и ранния Ренесанс
Проблемите на реализма, номинализма и волунтаризма в средновековната схоластика
Характерното и типично за западноевропейските нации (италианци, французи, немци и англичани) за времето от Ренесанса, Просвещението от XIX век във философията
Спецификата на просвещенската концептивна философска мисъл при англичаните, френските просветители и немската философия при Лайбниц и Хайнрих Волф
Елинизмът и дидактично-морализиращите елементи в основите на философско-спекулативната му мисъл
