.
Пунктуация
|
|
апостроф ( ’ или ' )
дефис (‐)
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( …, ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( ‒, –, —, ― )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )
|
| Разделяне на думи
|
|
интервали ( ) ( ) ( )
interpunct ( · )
|
| Обща типография
|
|
амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( № )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( † ) ( ‡ )
градус ( ° )
прим ( ′ )
|
Точката в граматиката на много езици е препинателен знак, който се поставя в края на изречението или след съкратена дума.[1] В български език точката има следните пунктуационни употреби:
- обозначава края на разказно (съобщително) изречение и по правило разделя една завършена мисъл от друга (пример: Слънцето свети. Вятърът бразди морето.)
- обозначава съкратено записване на една или повече думи (примери: шведски език → шв. език, шв. ез.)
Точката, както и другите препинателни знаци, се отделят от следващите знаци с интервал (шпация). Когато всички думи в едно словосъчетание са съкратени, допуска се интервали да не се оставят (примери: старши научен сътрудник → ст.н.с., преди Христа → пр.Хр., и така нататък → и т.н.).[2]
Изреченията невинаги завършват с точка (например, в списъци, в заглавия, наименования на илюстрации).
Точката има и непунктуационна употреба:
- след арабска цифра за означаване на числително редно име: Вижте 10. част.
- като разделител за комбинации от числа – дати (3 март 1878 → 03.03.1878), мрежови адреси (2130706433 → 0x7F000001 → 127.0.0.1) и др.
- за разделяне на различните нива на даден домейн (пример bg.wikipedia.org.).
Вижте също
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
