Тоньо Петков

Тоньо Петков
български офицер
Роден	9 юни 1925 г. (99 г.) село Скалица, Ямболско, Царство България
Учил в	Национален военен университет

Тоньо Динев Петков (Чавдар) е български партизанин, офицер, инженер, генерал-лейтенант.

Биография

Роден е в ямболското село Скалица на 9 юни 1925 г. Член е на РМС от 1941 г. и на БКП от 1943 г. Ятак на партизаните от 1941 до 1944 г. Партизанин от февруари 1943 г. в партизански отряд „Петър Момчилов“^[1]. От 1 декември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 12-и дивизионен военноразузнавателен ескадрон, а от 26 март 1945 г. на Сборния конен полк^[2]. Завършва кратък курс в Народното военно училище „Васил Левски“. Между 1946 и 1949 г. е командир на сапьорен батальон в Елхово. От 1950 и 1955 г. учи във Военната инженерна академия „В. В. Куйбишев“ в Москва. В периода 1955 – 1957 г. е корпусен инженер в първа армия. В същия период е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Управление „Инженерни войски“. Между 1958 и 1973 г. е началник на Управление „Инженерни войски“. В периода 16 октомври 1973 – 30 април 1978 е началник на Строителни войски. От 1978 до 1988 г. отново е началник на Управление „Инженерни войски“^[3]. Излиза в запаса през 1988 г. Награждаван е с орден „За храброст“ – IV ст., 2 кл., съветски орден „Червена звезда“ и югославски орден „Партизанска звезда“ – III ст.

Образование

• Народно военно училище „Васил Левски“
• Военната инженерна академия „В. В. Куйбишев“ (1950 – 1955)

Бележки

1. При каменните герои на Скалица. в. Дума, бр. 95, 29 април 2015
2. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 460: В книгата името му е сгрешено и е написан като Теньо Динев Петков
3. Стоилов, Кръстю. Инженерните офицери на България. София, Военно издателство, 2007. ISBN 978-954-509-384-5. с. 125

• Портал „Военна история на България“