Заради голямата му хубост Еос го похитила и се оженила за него. По нейна молба Зевс го дарил с безсмъртие, но не и с вечна младост. Непрекъснато се състарявал и смалявал, докато накрая се превърнал в щурец.[1]
Еос преследва уплашения от божеството Титонос, който държи лира. Изображение върху атическо ойнохое, ок. 470 – 460 пр.н.е. (Лувър).
Източници
↑Георги Батаклиев, Аврора, Митологически, исторически и географски бележки по собствените имена. В: Овидий, Метаморфози, 1974.
