Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (съкр. TUBAF) е университет, намиращ се в средносаксонския град Фрайберг, провинция Саксония, Германия.
История
До 1989 година
Минна академия Фрайберг е създадена през 1765 г., по време на Просвещението, като школа за висше професионално обучение на миньорите от принц Франц Ксавер фон Заксен по плановете на Фридрих Вилхелм фон Опел (1720 – 1767), Карл Вилхелм Бено фон Хайниц под името Курфюрстка саксонска минна академия във Фрайберг (от 1806: Кралска саксонска академия във Фрайберг). Откриването било наложително, защото след поражението в Седемгодишната война e трябвало да се форсира минното дело, за да могат да се изплащат наложените репарации.
След като по-рано създадените 4 минни академии – в Потоси (Боливия, 1557 – 1786), Конгсберг (Норвегия, 1757 – 1814), Банска Ставница (1762 – 1919) и Прага (1762 -
1772), не съществуват от дълго време, Минна академия Фрайберг остава най-старото, все още съществуващо висше училище, свързано с минното дело.
До създаването на Техническия университет в Дрезден през 1871 г. Минна академия Фрайберг е най-висшето техническо училище в Кралство Саксония. През 1899 г. университетът е признат за техническо висше училище. През 1905 г. получава право да връчва степен „доктор на инженерните науки“, а през 1939 – „доктор на естествените науки“ (Doctor rerum naturalium).
Поздравителна табела край седалището на ТУ Минна академияГлавната сграда на академичната улица
Поради Обединението на Германия по-голямата част от построената инфраструктура на ТУ е правово преоформена.
В днешно време ТУМАФ развива дейност в областта на изследването на полупроводниците заради преместването в района на Фрайберг на предприятие от полупроводниковата индустрия („Силтроник Дойче Солар“ – дъщерна компания на „Соларуърлд“). Заедно с науките за земята и материалните науки ТУМАФ развива все повече и изследванията в областта на екологията.
ТУМАФ се е утвърдил като „университет със затворен кръговрат на веществата“, а в световен мащаб – като модерно и екологично висше училище.
От 2003 г. се връчва Наградата „Ханс Карл фон Карловиц“ за изключителни успехи в областта на опазването на околната среда, учредена от Многодисциплинарния екологичен център, спонсориран от Обединението за партньорски програми. С наградата трябва да бъдат зачитани изключителни работи на студенти и научни работници, завършили университета.
ТУ е свързан главно с науките за Земята, с което е световноизвестен. Притежава най-голямата колекция от скални и минерални експонати. От 2008 г. тя е изложена в замъка Фройденщайн. ТУМАФ е единственото висше училище в Германия, където се преподава специалността „Индустриална археология“.
За признание към личности, непринадлежащи към висшето училище, заради техните заслуги към Минна академия Фрайберг, се връчва почетна награда. С нея са отличени 4 личности:
Бронислав Баркански, професор в Академията по минно дело и металургия, Краков – 2005
Райнхард Шмид, президент на Саксонския минен съвет – 2006
Литература
Festschrift zum hundertjährigen Jubiläum der königl. Sächs. Bergakademie zu Freiberg am 30. Juli 1866. Dresden. Digitalisat (pdf, 9.72 MB)
Bergakademie Freiberg – Festschrift zu ihrer Zweihundertjahrfeier 13. Nov. 1965., 2 Bde., Leipzig.
Fathi Habashi: The first schools of mines and their role in developing the mineral and metal industries – Part 1 – 4. Bull. Can. Inst. Min. & Met., 90 (1015): 103 – 114; 91 (1016): 96 – 102; 91 (1017): 96 – 106; 92 (1032): 76 – 78; Montreal 1997, 1998, 1999.
Walter Hoffmann (Hg.): Bergakademie Freiberg – Freiberg und sein Bergbau. Die sächsische Bergakademie Freiberg. Reihe Mitteldeutsche Hochschulen Bd. 7, Weidlich-Verlag, Frankfurt am Main 1959.
Eberhard Wächtler, Friedrich Radzei: Tradition und Zukunft. Bergakademie Freiberg 1765 – 1965. Freiberg 1965.
Otfried Wagenbreth (1994): Die Technische Universität Bergakademie Freiberg und ihre Geschichte. Dargestellt in Tabellen und Bildern. Deutscher Verlag für Grundstoffindustrie, Leipzig/Stuttgart 1994, ISBN 3-342-00562-9
_2006-11-08.jpg)
