Сюзере́н (на френски: suzerain) е едър феодален владетел, чиято власт се основава на васално подчинение на него от по-дребни феодали, получили от сюзерена (или негови предшественици) право да управляват част от земята (феод) в негово владение.[1]
Феодалът-сюзерен (и неговата сюзеренна държава) контролира международните отношения на феодала-васал (и васалното му владение), оставяйки му относителна автономия в управлението на феода[2]. В същото време в отговор на поетата от сюзерена политическа и военна външна защита васалът поема задължения към висшестоящия – финансови (изплащане на трибути), военни (набиране на военнослужещи и подпомагане с войски) и др.
Системата сюзеренитет – васалитет (наричана и „феодална стълбица“) е използвана в миналото също и в междудържавните отношения, дори на републики. Днес единствен остатък от такива отношения е княжеството Андора, чиито сюзерени са президентът на Франция и епископът на Сео де Урхел (Испания).
Примери от миналото за отношения на сюзеренни спрямо васални държави:
Британско-руското съглашение от 1907 г., подписано без участието на Тибет и китайската империя Цин, въвежда понятието сюзеренитет на Китай над Тибет. Още тогава Тибет отхвърля съглашението поради своето неучастие и не дава васална клетва на китайския император. Днешната Китайска народна република счита съглашението за нелегитимно поради неучастието на китайската страна в неговото сключване[3], както и заради подмяната на суверенитета на Китай над Тибет със сюзеренитет.
Източници
- ↑ Сюзерен в РБЕ
- ↑ Suzerain // Merriam Webster.
- ↑ Ran Chʻeng. The origin and truth of the «Independence of Tibet». Beijing, New Star Publishers, 1991.
Вижте също
