Су-30 е двуместен многоцелеви изтребител. Предназначен е да изпълнява бойни задачи за унищожаване на въздушни и наземни цели. По класификацията на НАТО е известен под наименованието Flanker-C.
Изтребителят може да изпълнява задачи както самостоятелно, така и групово с други самолети през деня и нощта, в леки и тежки метеорологични условия. Разработен е от руската компания ОКБ Сухой от конструктора Михаил Петрович Симонов. Су-30 е наследник на Су-27УБ.
Су-30 се произвежда от 2 корпорации – КнААПО и Иркут. КнААПО са отговорни за производството на Су-30МКК и Су-30МК2, а Иркут за Су-30МКИ и Су-30СМ.
Основни характеристики
Су-30 е разработен на базата на Су-27. Работата по него започва в края на 80-те, когато съветските ПВО разбират, че имат нужда от изтребител с по-голям обсег от Су-27. Първоначално обозначението на прототипа е Су-27ПУ, като първият полет на тази машина е осъществен на 31 декември 1989. Името Су-30 изтребителят получава години по-късно, през 1996. Су-30 е далекобоен изтребител, като главното му предназначение е за наземни удари във всякакви метеорологични условия. Американският му аналог е F-15E[1]
Модификации
Су-30П
Су-30М
Су-30МК
Су-30МКА
Специализиран вариант за Алжирските ВВС.
Су-30МКИ
Модернизирана експортна версия за индийските ВВС.
Су-30МКК
Модернизирана експортна версия за китайските ВВС. В края на 1996 г. китайският премиер Ли Пънг подписва споразумение с Русия за закупуването на 40 изтребителя от последно поколение, а стойността на сделката е 1,8 млрд. долара.
От „Сухой“ решават да създадат специален експортен вариант за Китай, разработен на базата на Су-30МК. Така се появява Су-30МКК („К“ за Китай). Първата партита Су-30МКК пристига в Китай в края на 2000 г.
Су-30МКК е много по-усъвършенстван от Су-27СК/УБК. Добавени са още два подкрилни пилона, които увеличават бойния товар на самолета. Така масата на бойния товар се увеличава от 6 до 8 тона, а самолетът може да излита и с допълнителен горивен запас. Су-30МКК може да използва ракетите „въздух-въздух“ Р-73 и Р-77. Арсеналът от ракети „въздух-земя“ включва Х-59, Х-29 и Х-31, а бомбите са КАБ с лазерно насочване. Добавен е и нов радиолокационен комплекс РЛПК-27 с по-мощен радар. Така обсегът на откриване на въздушните цели достига 100 км.
Су-30МК2
Вариант на МКК версията, с обновена електроника и способност да носи противокорабни ракети.
Су-30МКМ
Дериват на МКИ, специално предназначен за ВВС на Малайзия.
Су-30СМ
Вариант, предназначен специално за руските ВВС. Включва усъвършенстван радар, комуникационна и индификационна система, нови седалки-катапулти и нови оръжия. На 21 септември 2012 е извършен първият полет, а ВВС на Русия ще получат 60 бройки до 2016.[2]
Индийските ВВС разполагат с МКИ варианта. В края на 2012 става ясно, че Индия има намерение да купи още около 130 самолета Су-30МКИ. Така общият им брой в състава на индийските ВВС ще стане 270.[3]
Русия експлоатира първите варианти на Су-30 още в периода 1994 – 1996. През март 2012 е подписано споразумение между корпорация „Иркут“ и руското правителство за доставка на 30 самолета Су-30СМ, като първите два постъпват на въоръжение през ноември. В края на същата година става ясно, че по искане на правителството, „Иркут“ ще достави допълнително още 30 самолета от същия тип до 2016 г.
На 14 юни 2006 правителството на Венецуела обявява, че ще закупи 24 броя Су-30МК2 за нуждите на венецуелските ВВС. Първата доставка от два броя Су-30МК2 пристига през декември същата година, а през следващата 2007 пристигат още 8 бройки. Останалите 14 пристигат през 2008 и през януари 2012 Венецуелските ВВС разполагат с 24 броя Су-30МК2.
