PROFILBARU.COM

Стобийска базилика
Стобиска базилика
	Стобийска базилика Стобиска базилика
	мозайка от баптистерия
	Местоположение
Вид на храма	раннохристиянска църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Стоби
Вероизповедание	Вселенска патриаршия
Епархия	Стобийска
Тип на сградата	базилика
Изграждане	IV век
Статут	недействащ храм
Състояние	руини

Стобийската епископска базилика (на македонска литературна норма: Стобиска епископска базилика) е археологически обект в античния македонски град Стоби, Република Македония.^[1]^[2]

История

Базиликата е разположена запано от театъра и като катедрален храм на Стобийската епархия е най-значимият християнски обект в града. Първите ѝ проучвания са направени в 1918 година, последвани от разкопки в 1924 – 1925, 1927, 1934, 1970 – 1978, 1980–те и в 1990-те години на XX век.^[2]

В изграждането ѝ има два ясно обособени периода. Първият – така наречената Стара базилика, е от първата половина или средата на IV век. Възможно е да е дело на епископ Вудий (Будий), чието име е засвидетелствано като участник в Първия Вселенски събор в 325 година. В архитектурно отношение представлява трикорабен храм, като трите кораба са разделени с колонади. Във втората половина на IV век храмът е разширен на изток и са обновени северната и южната стена. На пода има три зони с мозайки с геометрични мотиви, като в едно поле е запазен надпис, открит в 1983 г., който казва, че обновителят е епископ Евстатий. На северната и южната стена са запазени уникални стенописи от IV век с геометрични мотиви и животински изображения.^[2]

През първата половина на V век е изградена нова монументална епископска Базилика. От един надпис, който е стоял над входа в наоса, се разбира, че това е станало при епископ Филип. Старата църква не е изцяло разрушена, а са издигнати високи основи и вътрешното пространство е засипано. Така новата църква е на 4 m над старата и доминира над околността. Сградата е на два етажа. В градежа са употребени колони и седалки от съседния театър.^[2]

От Via Sacra се влиза в атриума, откъдето се влиза в нартекса, разделен на три с две двойки колони. Подът е мозайка с геометрични мотиви и изображения на животни. На стените е имало стенописи с изображения на светци. От нартекса се влиза в наоа и в страничните помещения на север и юг. На юг по сълба се стига до кръщелнята (баптистерия). Централният кораб е отделен от страничните с колонади. Колоните са на стилобат от театрални седалки и имат красиви капители. Подът е от мраморни плочи и мозайки. На изток е амвонът и олтарът. Мраморните олтарни плочи от преградата са с релефно издялани кръстове. Апсидата е двойна, като отвътре е крипта, а на външната стена имало прозорез с масивни изписани и позлатени капители. Стените на южния и северния кораб са били изписани със стенописи. Южният кораб е обновяван и има два мозаечни слоя един над друг. В по-стария слой е вкопана зидана гробница, вероятно епископска. Южната стена е удвоена и в нея, до кръщелнята, има още една гробница.^[2]

Кръщелнята е южно от базиликата и северната ѝ стена е залепена за южната на храма. Тя има четирилистна форма вписана в квадрат и е била покрита с купол. В средата има басейн със стълби от двете страни. Басейнът е бил покрит с балдахин, подпрян на мраморни столчета. Подът е украсен с мозайки с пауни, елени и кантароси, като илюстрация на Псалм 42. Стените са били украсени със стенописи на светци. От началото на VI век кръщаването е ставало не в басейна, а в голям мраморен кантарос.^[2]

Под отломките на стените на базиликата е намерена монета от 569 – 70 година – вероятно тогава някъде храмът, заедно с града е бил разрушен.^[2]

Бележки

↑ Историја на Стоби // Археолошки локалитет Стоби. Посетен на 25 януари 2016.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Епископска базилика // Археолошки локалитет Стоби. Посетен на 25 януари 2016.