В годините 1868 – 1870 Стефан Салгънджиев е български учител в Солун[1] и редактор на българския отдел на официалния четириезичен (турски, гръцки, еврейски и български) орган на вилаета „Солун“. Сближава се с валията Мехмед Акиф паша Арнавуд, който го наема да обучава сина му на български език.[4] Активно участва в обществения живот на солунските българи и в 1868 година е сред основателите на Солунската българска община.[1] В Солун настоява в обучението да се използва книжовният български език, а не местният говор.[4]
В края на февруари 1970 година се венчава в Кукуш и дарява на тамошното читалище „едно годишно течение на Солунския вилаетски вестник“, а съпругата му – пари.[5] След закриването на българския отдел на вестник „Солун“, Салгънжжиев работи като чиновник в Солунското вилаетско управление до началото на 1872 година.[6]
В периода 1872 – 1878 година е български учител в Сяр, изпратен от Македонската българска дружина. В изключително трудна обстановка в 1872 година с помощта на Илия Касъров от Копривщица и Златан Миленков от Христос успява да разкрие първото българско училище в къщата на Хаджи Аргир в махалата Горна Каменица. Салгънджиев спомага и за изграждането на българска община и български параклис в махалата Долна Каменица, в къщата на Илия Забитов. Води ожесточена борба срещу гръцката пропаганда в Сярско, заради което многократно е арестуван. Докато пребивава в Сяр гърците организират срещу него два неуспешни опита за убийство.[7] В 1873 година Салгънджиев мести училището във Вароша - в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница.[8]
През 1878 година Салгънджиев за кратко е служител в Окръжния административен съвет в София. През учебната 1878 - 1879 година е назначен от екзарх Йосиф за главен учител на българското класно училище в Одрин. От есента на 1879 година живее в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Секретар е на Санитарната инспекция в града. Активно участва в движението за съединие на Източна Румелия с Княжество България[1] през 1885 година и е член на БТЦРК.[12]
Документално наследство
Салгънджиев сътрудничи на вестниците „Македония“, „Право“, „Век“ и други.[1] Автор е на ценни спомени - „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, издадени в две части в Пловдив през 1906 година.[13] Писмата му, публикувани през 1943 година от Христо Гандев са ценен източник за народностните борби в Сяр, Сярско и Одрин.[14][15] През 2023 година Македонския научен институт публикува изданието „Възраждането на солунските и серските българи. Спомени и лични свидетелства“, в което са събрани спомените, писмата, статиите и други документални материали на Салгънджиев.[16]
↑Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр. 50.
↑Гандев, Христо. Писмата на Ст. Салгънджиев от 1874 до 1878 г. по народностните борби в Сер, Сярско и Одрин // Беломорски преглед II. 1943. с. 81 – 176.
