Стамат Танчев е роден през 1857 година в южномакедонското село Бугариево[2], тогава в Османската империя, днес Неа Месимврия, Гърция. Става свещеник при българската църква „Свети Димитър" в Солун и е член на българската община в града. Още от 1894 година е член на ВМОРО, посветен от Даме Груев.
В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[3]
“
В 1901 година при Солунската афера е арестуван и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия.[4] Освободен е при общата амнистия през август 1902 година. Завръща се в Солун и отново се включва революционното движение.[5] През април 1903 година след Солунските атентати е отново хвърлен в затвора, изтезаван и осъден доживот, но скоро отново е освободен.[6]
Солунската българска община организира траурно шествие, което минава по главната улица на града и в което участват български ученици и учители. На шествието има засилено присъствие на униформени полицаи и цивилни шпиони на властта и подготвените оратори се отказват да говорят. Реч произнася единствено Сребрен Поппетров и той е арестуван след погребението.[11]
... попъ Стаматъ Танчевъ, снаженъ и строенъ, съ смолиста коса и брада, внушаваше респектъ съ своята строга фигура. Съ брата си Божинъ и съ сина си Димитъръ, той съставяше едно отъ известнитѣ комитски семейства въ Солунъ... Попъ Стаматъ отъ рано позна затвора и заточението и умрѣ като мѫченикъ[15].
↑Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55-56.
