| Години на управление
|
Име
|
Румънско име
|
Династия
|
Бележки
|
| Легендарни войводи на Арджеш и Влахия
|
| около 1241 г. |
Мишеслав (Мислав, Мичислав, Михай) |
Mişelav (Mislav, Micislav, Mihai) |
Басараб (Боржигин ?) |
войвода в Арджеш
|
| ок. 1247 – ок. 1272/1275 |
Сенеслав |
Seneslav (Seneslau) |
Басараб (Боржигин ?) |
войвода в Арджеш
|
| ок. 1272/1275 — 1279 |
Литовой |
Litovoi (Lytuoy) |
Басараб (Боржигин ?) |
войвода в Арджеш, също и войвода на Олтения (ок. 1247 – 1279)
|
| 1279 – ок. 1290 |
Бербат |
Bărbat |
Басараб (Боржигин ?) |
войвода на Олтения и Арджеш, брат на Литовой
|
| около 1290/1300 г. |
Раду Негру (Раду Черния), или Негру Вода (Черния войвода) |
Radu Negru (Radu Vodă, Negru Vodă) |
Басараб (Боржигин ?) |
легендарен войвода, според преданието основател на влашкото княжество (отъждествяван с Токомерий (Тихомир), Басараб I, Раду I), възможно е да е събирателен образ, тъй като документалните данни сочат за първи самостоятелен влашки владетел основателя на династията Басараб
|
| ок. 1290 – ок. 1310 |
Тихомир (Токомерий) |
Thocomerius (Tihomir, Togomer, Totomer, Tugomir, Toq-Timur) |
Басараб (Боржигин ?) |
влашки войвода, баща на Басараб I
|
| Владетели на Влахия
|
| ок. 1310 – 1351/1352 |
Иванко І Басараб |
Basarab I Întemeietorul |
Басараб |
влашки войвода, първи влашки владетел (от 1324 г.); през 1330-те години завоюва независимостта на Влахия от короната на Св. Стефан с битката при Посада (войната през есента на 1330 г. и договор от 1344 г.)
|
| 1351/1352 — 16 ноември 1364 |
Николае I Александру |
Nicolae I Alexandru |
Басараб |
син на Басараб I
|
| 16 ноември 1364 – ок. 1377 |
Владислав I Влайку |
Vladislav I (Vlaicu Vodă) |
Басараб |
син на Николае I Александру
|
| ок. 1377 – 1383 |
Раду I |
Radu I |
Басараб |
син на Николае I Александру
|
| 1383 – 23 септември 1386 |
Дан I |
Dan I |
Басараб, родоначалник на династичния клон Данещи |
син на Раду I
|
| 23 септември 1386 – 1394/1395 |
Мирчо I Стария |
Mircea I cel Bătrân |
Басараб |
син на Раду I, 1-ви път
|
| 1394/1395 — декември 1396 |
Влад I Узурпатор |
Vlad I Uzurpatorul |
|
болярски избраник
|
| Господари на Влахия
|
| януари 1397 – 31 януари 1418 |
Мирчо I Стария |
Mircea I cel Bătrân (Mircea I cel Mare) |
Басараб |
2-ри път
|
| 31 януари 1418 – август 1420 |
Михаил I |
Mihail I |
Басараб |
син на Мирчо I Стария
|
| август 1420 – есента на 1422 |
Раду II Празнаглава |
Radu II Prasnaglava |
Басараб |
син на Мирчо I Стария, 1-ви път
|
| есента на 1422 – лятото на 1423 |
Дан II |
Dan II |
Басараб-Данещи |
син на Дан I, 1-ви път
|
| лято на 1423 |
Раду II Празнаглава |
Radu II Prasnaglava |
Басараб |
2-ри път
|
| есента на 1423 – есента на 1424 |
Дан II |
Dan II |
Басараб-Данещи |
2-ри път
|
| есента на 1424 – 1426 |
Раду II Празнаглава |
Radu II Prasnaglava |
Басараб |
3-ти път
|
| есента на 1424 – януари 1427 |
Дан II |
Dan II |
Басараб-Данещи |
3-ти път
|
| януари 1427 – есента на 1427 |
Раду II Празнаглава |
Radu II Prasnaglava |
Басараб |
4-ти път
|
| есента на 1427 – февруари/март 1431 |
Дан II |
Dan II |
Басараб-Данещи |
4-ти път
|
| февруари/март 1431 – декември 1436 |
Александру I Алдя |
Alexandru I Aldea |
Басараб |
син на Мирчо I Стария
|
| декември 1436 – 1442 |
Влад II Дракул |
Vlad II Dracul |
Басараб, родоначалник на династичния клон Дракулещи |
син на Мирчо I Стария, 1-ви път
|
| 1442 |
Мирчо II |
Mircea II |
Басараб-Дракулещи |
син на Влад II Дракула, 1-ви път
|
| юни 1442 – март 1443 |
Басараб II |
Basarab II |
Басараб-Данещи |
син на Дан II
|
| март 1443 – ноември/декември 1447 |
Влад II Дракул |
Vlad II Dracul |
Басараб-Дракулещи |
2-ри път
|
| ноември/декември 1447 – октомври 1448 |
Владислав II |
Vladislav II |
Басараб-Данещи |
син на Дан II, 1-ви път
|
| октомври – декември 1448 |
Влад III Цепеш (Влад III Дракула) |
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea) |
Басараб-Дракулещи |
син на Влад II Дракула
|
| декември 1448 – 20 август 1456 |
Владислав II |
Vladislav II |
Басараб-Данещи |
2-ри път
|
| 22 август 1456 – декември 1462 |
Влад III Цепеш (Влад III Дракула) |
Vlad III Ţepeş (Vlad III Drăculea) |
Басараб-Дракулещи |
2-ри път
|
| декември 1462 – ноември 1473 |
Раду III Красивия |
Radu III Frumos |
Басараб-Дракулещи |
син на Влад II Дракула, 1-ви път
|
| ноември – декември 1473 |
Басараб III Стария (Лайота Басараб) |
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) |
Басараб-Данещи |
син на Дан II, 1-ви път
|
| декември 1473 – пролетта на 1474 |
Раду III Красивия |
Radu III Frumos |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| пролетта на 1474 |
Басараб III Стария |
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) |
Басараби-Данещи |
2-ри път
|
| пролетта – септември 1474 |
Раду III Красивия |
Radu III Frumos |
Басараби-Дракулещи |
3-ти път
|
| септември – октомври 1474 |
Басараб III Стария |
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) |
Басараби-Данещи |
3-ти път
|
| октомври 1474 – януари 1475 |
Раду III Красивия |
Radu III Frumos |
Басараби-Дракулещи |
4-ти път
|
| януари 1475 – 26 ноември 1476 |
Басараб III Стария |
Basarab III Bătrân (Laiotă Basarab) |
Басараби-Данещи |
4-ти път
|
| ноември – декември 1476 |
Влад III Цепеш (Влад Дракула) |
Vlad III Ţepeş (Vlad Drăculea) |
Басараби-Дракулещи |
3-ти път
|
| декември 1476 – ноември 1477 |
Басараб III Стария |
Basarab III cel Bătrân (Laiotă Basarab) |
Басараби-Данещи |
5-и път
|
| ноември 1477 – септември 1481 |
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия) |
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr |
Басараби-Данещи |
син на Басараб II, 1-ви път
|
| август – септември 1481 |
Мирчо III Дракул |
Mircea III Miloş |
Басараби-Дракулещи |
незаконороден син на Влад III Цепеш
|
| септември – ноември 1481 |
Влад IV Монах (Калугарул) |
Vlad IV Călugărul |
Басараби-Дракулещи |
син на Влад II Дракул, 1-ви път
|
| ноември 1481 – април 1482 |
Басараб IV Цепелуш Тинар (Младия) |
Basarab IV Ţepeluş cel Tânăr |
Басараби-Данещи |
2-ри път
|
| април 1482 – ноември 1495 |
Влад IV Монах |
Vlad IV Călugărul |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| ноември 1495 – април 1508 |
Раду IV Велики |
Radu IV cel Mare |
Басараби-Дракулещи |
син на Влад IV Монах
|
| април 1508 – 29 октомври 1509 |
Михня I Реу (Злия) |
Mihnea I cel Rău |
Басараби-Дракулещи |
син на Влад III Цепеш
|
| 29 октомври 1509 – февруари 1510 |
Мирчо III |
Mircea III Miloş |
Басараби-Дракулещи |
син на Михня I Реу
|
| февруари 1510 – 23 януари 1512 |
Влад V Тинар (Младия) |
Vlad V cel Tânăr |
Басараби-Дракулещи |
син на Влад IV Монах
|
| 23 януари 1512 – 15 септември 1521 |
Нягое I Басараб |
Neagoe I Basarab |
Крайовеску |
болярски избраник
|
| 15 септември – октомври 1521 |
Тедош (Теодосий) I |
Teodosie I |
Крайовеску |
син на Нягое I Басараб, 1-ви път
|
| октомври – ноември 1521 |
Влад VI Драгомир Калугарул (Монах) |
Vlad VI (Dragomir Călugărul) |
Басараби-Дракулещи (?) |
възможно е да е извънбрачен син на Влад V Тинар
|
| ноември 1521 – декември 1522 |
Тедош (Теодосий) I |
Teodosie I |
Крайовеску |
2-ри път
|
| декември 1522 – април 1523 |
Раду V Афумати |
Radu V de la Afumaţi |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IV Велики, 1-ви път
|
| април – ноември 1523 |
Владислав III |
Vladislav III |
Басараби-Данещи |
внук на Владислав II, 1-ви път
|
| ноември 1523 – януари 1524 |
Раду VI Бадика |
Radu VI Bădica |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IV Велики
|
| януари – юни 1524 |
Раду V Афумати |
Radu V de la Afumaţi |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| юни – септември 1524 |
Владислав III |
Vladislav III |
Басараби-Данещи |
2-ри път
|
| септември 1524 – април 1525 |
Раду V Афумати |
Radu V de la Afumaţi |
Басараби-Дракулещи |
3-ти път
|
| април – август 1525 |
Владислав III |
Vladislav III |
Басараби-Данещи |
3-ти път
|
| август 1525 – 2 януари 1529 |
Раду V Афумати |
Radu V de la Afumaţi |
Басараби-Дракулещи |
4-ти път
|
| януари – февруари/март 1529 |
Басараб V |
Basarab V |
Басараби или Крайовеску |
правнук на Михаил I, а според друга версия – потомък на Нягое I Басараб
|
| февруари/март 1529 – юни 1530 |
Мойсе I |
Moise I |
Басараби-Данещи |
син на Владислав III
|
| юни 1530 – 18 септември 1532 |
Влад VII Инекатул (удавен) |
Vlad VII Înecatul |
Басараби-Дракулещи |
син на Влад V Тинар
|
| септември 1532 – септември 1534 |
Влад VIII Винтила |
Vlad VIII Vintilă |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IV Велики, 1-ви път
|
| септември 1534 – ноември 1534 |
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш) |
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş) |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IV Велики, 1-ви път
|
| ноември 1532 – 10 юни 1535 |
Влад VIII Винтила |
Vlad VIII Vintilă |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| юни 1535 – март 1545 |
Раду VII Паисий (Петър от Арджеш) |
Radu VII Paisie (Petru de la Argeş) |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| март 1545 – 16 ноември 1552 |
Мирчо V Чобан |
Mircea V Ciobanul |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IV Велики, 1-ви път
|
| ноември 1552 – май 1553 |
Раду VIII Илие Хайдеул (Хайдутин) |
Radu Ilie Haidăul |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду V Афумати
|
| май 1553 – 28 февруари 1554 |
Мирчо V Чобан |
Mircea V Ciobanul |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| март 1554 – 26 декември 1557 |
Петру (Петрешку) I Добрия |
Pătraşcu I cel Bun |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду VI Паисий
|
| януари 1558 – 21 септември 1559 |
Мирчо V Чобан |
Mircea V Ciobanul |
Басараби-Дракулешти |
3-ти път
|
| 21 септември 1559 – юни 1568 |
Петру II Младия |
Petru cel Tânăr |
Басараби-Дракулещи |
син на Мирчо V Чобан
|
| юни 1568 – април 1574 |
Александру II Мирчо |
Alexandru II Mircea |
Басараби-Дракулещи |
син на Мирчо III, 1-ви път
|
| май 1574 |
Винтила |
Vintilă I |
Басараби-Дракулещи |
син на Петрешку I Добрия
|
| май 1574 – 11 септември 1577 |
Александру II Мирчо |
Alexandru II Mircea |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| септември 1577 – юли 1583 |
Михня II Турчин (Туркитул) |
Mihnea II Turcitul |
Басараби-Дракулещи |
син на Александру II Мирчо, 1-ви път
|
| 29 август 1583 – 16 април 1585 |
Петру III Церцел |
Petru III Cercel |
Басараби-Дракулещи |
син на Петрешку I Добрия
|
| април 1585 – май 1591 |
Михня II Турчин (Туркитул) |
Mihnea II Turcitul |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| май 1591 – август 1592 |
Стефан I Глухия |
Ştefan I Surdul |
|
син на владетеля на Молдова Йоан Лютий (Йоан Водя Лютий)
|
| август 1592 – септември 1593 |
Александру III Злия |
Alexandru III cel Rău |
Мушати |
от юни 1592 – владетел на Молдова под името Александър IV
|
| септември 1593 – октомври 1600 |
Михай (Михаил) II Храбрий |
Mihai II Viteazul |
Басараби-Дракулещи |
син на Петрешку I Добрия; също и Михай (Михаил) I, принц на Трансилвания (1 ноември 1599 – 20 септември 1600) и владетел на Молдова (май – септември 1600)
|
| 1599 – октомври 1600 |
Николай I Петрешку |
Nicolae I Pătraşcu |
Басараби-Дракулещи |
син и съуправител на Михай II Храбрия
|
| октомври 1600 – 3 юни 1601 |
Симеон I Могила |
Simion I Movilă |
Могили |
от болярски род, 1-ви път
|
| септември 1601 – март 1602 |
Раду IX Михня |
Radu IX Mihnea |
Басараби-Дракулещи |
син на Михня II Турчин, владетел на Молдова под името Раду I (26 юли 1616 – 9 февруари 1619 – 1-ви път, 4 август 1623 – 20 януари 1626 – 2-ри път), 1-ви път
|
| март – август 1602 |
Симеон I Могила |
Simion I Movilă |
Могили |
2-ри път
|
| август 1602 – декември 1610 |
Раду X Щербан |
Radu X Şerban |
Крайовеску |
от болярски род, 1-ви път
|
| януари – март 1611 |
Габриел Батори |
Gabriel I Bathory |
Батори (род) |
принц на Трансильвния под името Габор (Гавриил) I Батор(и) (1608 – 13(17?) октомври 1613)
|
| март – май 1611 |
Раду IX Михня |
Radu IX Mihnea |
Басараби-Дракулещи |
2-ри път
|
| юни – септември 1611 |
Раду X Щербан |
Radu X Şerban |
Крайовеску |
2-ри път
|
| 12 септември 1611 – август 1616 |
Раду IX Михня |
Radu IX Mihnea |
Басараби-Дракулещи |
3-ти път
|
| август 1616 |
Гаврил II Могила |
Gavril II Movilă |
Могили |
син на Симеон I Могила, 1-ви път
|
| септември 1616 – май 1618 |
Александру IV Илияш |
Alexandru IV Iliaş |
|
син на владетеля на Молдова Александър III, владетел на Молдова под името Александър (Александру) VI (10 септември 1620 – октомври 1621 – 1-ви път, декември 1631 – април 1633 – 2-ри път), 1-ви път
|
| юни 1618 – юли 1620 |
Гаврил II Могила |
Gavril II Movilă |
Могили |
2-ри път
|
| август 1620 – август 1623 |
Раду IX Михня |
Radu IX Mihnea |
Басараби-Дракулещи |
4-ти път
|
| 14 август 1623 – 3 ноември 1627 |
Александру V Коконул |
Alexandru V Coconul |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IX Михня, владетел на Молдова под името Александър VII (лятото на 1629 – 29 април 1630)
|
| ноември 1627 – октомври 1629 |
Александру IV Илияш |
Alexandru IV Iliaş |
|
2-ри път
|
| октомври 1629 – юли 1632 |
Леон I Томша |
Leon I Tomşa |
|
син на владетеля на Молдова Стефан (Щефан) IX Томша
|
| юни – септември 1632 |
Раду XI Илияш |
Radu XI Iliaş |
|
син на Александру IV Илияш
|
| юли 1632 – 9 април 1654 |
Матей I Басараб |
Matei I Basarab |
Брънковяну (Крайовеску)? |
|
| 9 април 1654 – 26 януари 1658 |
Константин I Щербан Басараб |
Constantin I Şerban Basarab |
Крайовеску |
извънбрачен син на Раду X Щербан
|
| март 1658 – ноември 1659 |
Михня III |
Mihnea III |
Басараби-Дракулещи |
син на Раду IX Михня
|
| 20 ноември 1659 – 1 септември 1660 |
Георге Гика |
Gheorghe I Ghica |
Гика |
който също е и владетел на Молдова под името Георги II (3 март 1658 – 2 ноември 1659), родоначалник на династията Гика
|
| 1 септември 1660 – ноември 1664 |
Григоре I Гика |
Grigore I Ghica |
Гика |
син на Георге Гика, 1-ви път
|
| ноември 1664 – март 1669 |
Раду XII Леон |
Radu XII Leon |
|
син на Леон I Томша
|
| март 1669 – февруари 1672 |
Антоний I Попещи |
Antonie I din Popeşti |
|
|
| февруари 1672 – ноември 1673 |
Григоре I Гика |
Grigore I Ghica |
Гика |
2-ри път
|
| декември 1674 – ноември 1678 |
Георги II Дука |
Gheorghe II Duca |
Дука |
|
| ноември 1678 – октомври 1688 |
Щербан I Кантакузин |
Şerban I Cantacuzino |
Кантакузин |
|
| октомври 1688 – 24 март 1714 |
Константин II Бранковяну |
Constantin II Brâncoveanu |
Брънковяну |
|
| 25 март 1714 – 25 декември 1715 |
Стефан Кантакузин |
Ştefan II Cantacuzino |
Кантакузин |
|
| Управление на фанариотите (1715 – 1821)
|
| 25 декември 1715 – 25 ноември 1716 |
Николай II Маврокордат |
Nicolae II Mavrocordat |
Маврокордато |
1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Николай I (25 януари – 21 ноември 1710 – 1-ви път и 8 ноември 1711 – 25 декември 1715 – 2-ри път)
|
| 2 декември 1716 – 6 март 1719 |
Йоан I Маврокордат |
Ioan I Mavrocordat |
Маврокордато |
брат на Николай II Маврокордат; той е и владетел на Молдова под името Йоан IV (26 септември – 8 ноември 1711)
|
| март 1719 – 3 септември 1730 |
Николай II Маврокордат |
Nicolae II Mavrocordat |
Маврокордато |
2-ри път
|
| 3 септември 1730 – 4 октомври 1730 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
син на Николай Маврокордат, 1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Константин IV (5 април 1733 – 16 ноември 1735 – 1-ви път, 13 септември 1741 – 20 юли 1743 – 2-ри път, април 1748 – 20 август 1749 – 3-ти път и 18 юни – 23 ноември 1769 (умира) – 4-ти път)
|
| октомври 1730 – 2 октомври 1731 |
Михай (Михаил) II Раковица |
Mihai II Racoviţă |
Раковица |
1-ви път; той е и владетел на Молдова под името Михаил III (септември 1703 – 12 февруари 1705 – 1-ви път, 20 юли 1707 – 17 октомври 1709 – 2-ри път и 25 декември 1715 – 25 септември 1726 – 3-ти път)
|
| 2 октомври 1731 – 5 април 1733 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
2-ри път
|
| 5 април 1733 – 16 ноември 1735 |
Григоре II Гика |
Grigore II Ghica |
Гика |
Внук на Григорий I Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова Григорий I (26 септември 1726 – 5 април 1733 – 1-ви път, 16 ноември 1735 – 3 септември 1739 – 2-ри път, края на септември 1739 – 13 септември 1741 – 3-ти път и май 1747 – април 1748 – 4-ти път)
|
| 16 ноември 1735 – септември 1741 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
3-ти път
|
| септември 1741 – юли 1744 |
Михай (Михаил) II Раковица |
Mihai II Racoviţă |
Раковица |
2-ри път
|
| юли 1744 – април 1748 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
4-ти път
|
| април 1748 – 23 август 1752 |
Григоре II Гика |
Grigore II Ghica |
Гика |
2-ри път
|
| 11 септември 1752 – 22 юни 1753 |
Матей II Гика |
Matei II Ghica |
Гика |
син Григоре II Гика; той е също така е владетел на Молдова под името Матей I (22 юни 1753 – 8 февруари 1756)
|
| юни 1753 – 28 февруари 1756 |
Константин IV Раковица |
Constantin IV Racoviţă |
Раковица |
син на Михай II Раковица, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин V (септември (?) 1749 – 22 юни 1753 – 1-ви път и 8 февруари 1756 – 2 март 1757 – 2-ри път)
|
| 20 февруари 1756 – 7 септември 1758 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
5-и път
|
| 3 август 1758 – 5 юни 1761 |
Скарлат I Гика |
Scarlat I Ghica |
Гика |
син на Григоре II Гика, 1-ви път; той е също така владетел на Молдова (2 март 1757 – август 1758)
|
| 11 юни 1761 – 9 март 1763 |
Константин III Маврокордат |
Constantin III Mavrocordat |
Маврокордато |
6-и път
|
| 9 март 1763 – 28 януари / 8 февруари 1764 |
Константин IV Раковица |
Constantin IV Racoviţă |
Раковица |
2-ри път
|
| 8 февруари 1764 – 29 август 1765 |
Стефан (Щефан) III Раковица |
Ştefan III Racoviţă |
Раковица |
син на Михай II Раковица
|
| 18 август 1765 – 2 декември 1766 |
Скарлат I Гика |
Scarlat I Ghica |
Гика |
2-ри път
|
| 12 декември 1766 – 28 октомври 1768 |
Александру VI Гика |
Alexandru VI Ghica |
Гика |
син на Скарлат I Гика
|
| 28 октомври 1768 – 5 ноември 1769 |
Григоре III Гика |
Grigore III Ghica |
Гика |
син на Александру VI Гика
|
| 5 ноември 1769 – 21 юли 1774 |
Първа руска военна администрация.
|
| май 1770 – октомври 1771 |
Маноле Русет |
Emanuel I Giani Ruset |
|
той е също така владетел на Молдова (май – октомври 1788 (формално – до своята смърт през 1789))
|
| 5 ноември 1769 – 21 юли 1774 |
Втора руска военна администрация.
|
| 15 септември 1774 – февруари 1782 |
Александру VII Старий Ипсиланти |
Alexandru VII Ipsilanti |
Ипсиланти |
1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър X (декември 1786 – 8 април 1788)
|
| 15 януари 1782 – 17 юли 1783 |
Николай III Караджа |
Nicolae III Caradja |
Караджа |
|
| 17 юли 1783 – 26 март 1786 |
Михай III „Дракон“ Старий Суцу |
Mihai III Suţu |
Суцу |
1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Михаил IV (март 1792 – 25 април 1795)
|
| 26 март 1786 – 19 юни 1790 |
Николай IV Маврогени |
Nicolae IV Mavrogheni |
Маврогени |
|
| 5 ноември 1789 – 24 юли 1791 |
Руско-австрийска окупация.
|
| юни 1790 – март 1791 |
Австрийска военна администрация.
|
| март 1791 – януари 1793 |
Михай III „Дракон“ Старий Суцу |
Mihai III Suţu |
Суцу |
2-ри път
|
| януари 1793 – 28 август 1796 |
Александър VIII Мурузи |
Alexandru VIII Moruzi |
Мурузи |
1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XI (30 декември 1791 – март 1792 – 1-ви път, 28 октомври 1802 – 12 август 1806 – 2-ри път и 5 октомври 1806 – 7 март 1807 – 3-ти път)
|
| 28 август 1796 – 28 ноември 1797 |
Александру VII Старий Ипсиланти |
Alexandru VII Ipsilanti |
Ипсиланти |
2-ри път
|
| 28 ноември 1797 – 10 февруари 1799 |
Константин V Ханджери |
Constantin V Hangerli |
Ханджери |
|
| 10 февруари 1799 – 8 октомври 1801 |
Александър VIII Мурузи |
Alexandru VIII Moruzi |
Мурузи |
2-ри път
|
| 8 октомври 1801 – 10 май 1802 |
Михай III „Дракон“ Старий Суцу |
Mihai III Suţu |
Суцу |
3-ти път
|
| 2 юли – 30 август 1802 |
Александър IX Суцу |
Alexandru IX Suţu |
Суцу |
1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Александър XIII (28 юни 1801 – 19 септември 1802)
|
| 1 септември 1802 – 24 август 1806 |
Константин VI Ипсиланти |
Constantin VI Ipsilanti |
Ипсиланти |
1-ви път; той е също така владетел на Молдова под името Константин VII (7 март 1799 – 28 юни 1801)
|
| 24 август 1806 – 15 октомври 1806 |
Александър IX Суцу |
Alexandru IX Suţu |
Суцу |
2-ри път
|
| 15 октомври 1806 – 16 август 1807 (с прекъсване между 19 май – 27 юли 1807) |
Константин VI Ипсиланти |
Constantin VI Ipsilanti |
Ипсиланти |
2-ри път;
|
| ноември 1806 – 16 май 1812 |
Руска окупация и трета руска военна администрация.
|
| 27 август 1812 – 29 септември 1818 |
Йоан II Караджа |
Ioan II Caradja |
Караджа |
|
| 4 ноември 1818 – 19 януари 1821 |
Александър IX Суцу |
Alexandru IX Suţu |
Суцу |
3-ти път
|
| февруари – юни 1821 |
Скарлат II Калимахи |
Scarlat II Callimachi |
Калимахи |
|
| 19 януари – 21 март 1821 |
Управление на Дивана на Влахия.
|
| 21 март – 15 май 1821 |
Управление на съвет под ръководството на революционния лидер Тудор Владимиреску по време на влашкото въстание.
|
| 15 май 1821 – 9 юни 1822 |
Османска окупация.
|
| Управление на наместници назначени от Руската империя, съгласувано с Османската империя, и на местните боляри /съгласно Органическия регламент/ (30 юни (12 юли) 1822 – 13 юни 1848)
|
| 30 юни 1822 – 29 април 1828 |
Григоре IV Гика |
Grigore IV Ghica |
Гика |
внук-племенник на Григоре III Гика
|
| 2 април 1828 – 2 април 1834 |
Четвърта руска военна администрация (Глава (председател на диваните на Влахия и Молдова): до пролетта на 1829 – генерал от кавалерията граф Фьодор Пален; пролетта – септември 1829 – бившия киевски военен губернатор Пьотър Желтухин; от септември 1829 – генерал-лейтенант (с април 1834 – генерал от инфантерията) граф Павел Дмитриевич Кисельов.
|
| 2 април (назначен на 21 март) 1834 – 7 октомври 1842 |
Александър XI Дмитрий Гика |
Alexandru Dimitrie Ghica |
Гика |
Свален от руската армия през октомври 1842 г.
|
| 20 декември 1842 – 13 юни 1848 |
Георгий III Дмитрий Бибеску |
Gheorghe Dimitrie Bibesku |
Бибеску |
|
| 13 юни – 13 септември 1848 |
Управление на временно правителство; глава: митрополит на Влахия Неофит II (13 юни – 28 юни, 30 юни – 28 юли) и членове: Теодор Вакареску и Емануил Баляну (28 юни – 30 юни); локално правителство: Йон Елиаде-Радулеску, Николае Голеску и Кристиан Тел (28 юли – 13 септември).
|
| 13 септември 1848 – април 1851 |
Османско-руска окупация (Балто-Лиманската конвенция) между Руската империя и Османската империя от 19 април 1849 г.); командващи войските: от османска страна – Омер паша Латас; от руска страна генералът от инфантерията (от 10 октомври 1843 г.) граф Александър Николаевич Лидерс; фактически управлението осъществява пълномощния комисар на Русия във Влахия и Молдова: генерал-лейтенант (с 3 април 1849) Александър Осипович Дюгамел (от 30 август 1861 – генерал от инфантерията) и от Османската империя – Талаат ефенди; през април 1851 г. Руската империя и Османската империи извеждат войските си от Влахия.
|
| 13 септември 1848 – юни 1849 |
Каймакам Константин Кантакузино |
Constantin Cantacuzino |
Кантакузино |
|
| 16 юни 1848 – 17 октомври 1853 (фактически: юни 1849 – 21 юни 1853) |
Барбу I Дмитрий Щирбей |
Barbu Ştirbei |
Щирбей |
1-ви път
|
| 21 юни 1853 – 31 юли 1854 |
Руска окупация и пета руска военна администрация; глава – главнокомандващия руските войски на Дунава, генерал-фелдмаршал светлейший княз Варшавский и граф Иван Федорович Паскевич-Ериванский; от май 1854 г., предвид негова тежка контузия, го заменя генерала от артилерията княз Михаил Дмитриевич Горчаков.
|
| 8 – 19 август 1854 |
Османска окупация; глава: командващия османските войски на Дунава – Омер паша Латас
|
| 19 август 1854 – 25 март 1856 |
Австрийска окупация и австрийска военна администрация; глава: главнокомандващия австрийските войски на Дунава – Йохан Баптист Коронини-Кронберг
|
| 5 октомври 1854 – 25 март 1856 |
Барбу I Дмитрий Щирбей |
Barbu Ştirbei |
Щирбей |
2-ри път
|
| 29 юли 1856 – 30 октомври 1858 |
Каймакам Александър XI Дмитрий Гика |
Alexandru Dimitrie Ghica |
Гика |
|
| 30 октомври 1858 – 24 януари (5 февруари) 1859 |
Трима каймакама: Йоан Ману, Емануил Баляну, Йоан Филипеску |
Căimăcămia de trei: Ioan Manu, Emanuel Baleanu, Ioan Alexandru Filipesku |
|
|
| 23 (24?) януари (5 февруари) 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862 |
Александър (Александру) XII Йоан Куза; той е също така княз на Обединеното княжество Влашко и Молдова (обединени в княжество Румъния в периода: 24 януари /стар стил/ (5 февруари) 1862 – 11 (23) февруари 1866 г.; като княз на Румъния носи името Александър I |
Alexandru Ioan Cuza |
Куза |
той е също така владетел на Молдова: Александър (Александру) XVI в периода: 5 (17) януари 1859 – 24 януари (5 февруари) 1862 г.
|
