PROFILBARU.COM

„Спейслаб“ е американска космическа лаборатория за многократна употреба, предназначена за провеждане на експерименти в околоземна орбита в условия на микрогравитация, която може да лети като полезен товар на совалките „Спейс шатъл“.

Тя е аналог на пилотирана орбитална станция, извършваща полет само заедно с космически кораб. „Спейслаб“ се състои от няколко компонента: херметичен отсек, нехерметична открита платформа и друго оборудване, разположено в товарния отсек на совалката, вратите на който по време на полет са винаги отворени. При всеки старт се използват определени компоненти, в съответствие с нуждите на мисията.

Различните конфигурации за различните мисии

Разположение на модулите в совалката (рисунка)

Предистория

През април 1973 година НАСА и ESRO (Европейската организация за космически изследвания) (от 1975 г. – Европейска космическа агенция) решават да се изгради сегментирана лаборатория за космически изследвания за използване по време на полет на космическата совалка). Строителството започва през 1974 г. Първият сегмент на лабораторията – модулът LM-1 е предаден на НАСА от ЕКА безплатно, в замяна на правото да летят на совалките европейски астронавти. Вторият сегмент, модул LM-2, е купен от НАСА за собствена употреба. В допълнение към лабораторията са произведени пет палета за извършване на експерименти в условията на вакуум. Възможните конфигурации са осем на брой.

Spacelab-компонентите са използвани за първи път през 1983 г. Всички елементи, с изключение на външните палети са изтеглени от експлоатация през 1998 г., след общо 25 полета. Научната работа ще се извършва от тази дата на Международната космическа станция. Външните палети се използват повторно през 2000 г. по време на полет STS-99 и през 2008 г., по време на мисия STS-123.

Херметични модули за Спейслаб от името на ЕКА строи Италия (Италианска космическа агенция). Този опит впоследствие позволява ЕКА и Италия да създадат за Международната космическа станция (МКС) модулите „Кълъмбъс“, „Хармъни“, „Транквилити“, „Купола“ и изстрелваните с помощта на совалките херметични многофункционални товарни модули (MPLM) „Леонардо“, „Рафаело“ и „Донатело“.

Наследник на Спейслаб е аналогичната, но по-малка лаборатория Спейсхеб.

Мисии със „Спейслаб“

Откритата нехерметична платформа се състои от отделни секции, а в полет могат да бъдат до пет такива. Произведени са два херметични отсека: LM-1 и LM-2. За полетите, когато в космоса излитат само секции, без херметичен отсек, понякога се използва Igloo (Иглу), малък херметичен модул, където се разполагат прибор, които не могат да работят във вакуум.

Всички мисии са проведени полза и интерес на ЕКА и НАСА, с изключение на три: две мисии за ФРГ, означени с D1 и D2 и една за Япония, означена с J.

Полет	Совалка	Дата на старта	Мисия Спейслаб	Херметичен отсек	Нехерметична платформа
STS-2	Колумбия	12 ноември 1981	OSTA-1		1 секция^[1]
STS-3	Колумбия	22 март 1982	OSS-1		1 секция^[2]
STS-9	Колумбия	28 ноември 1983	Spacelab 1	Модул LM-1	1 секция
STS-41G	Чалънджър	5 октомври 1984	OSTA-3		1 секция^[3]
STS-51B	Чалънджър	29 април 1985	Spacelab 3	Модул LM-1	Multi-Purpose Experiment Support Structure (MPESS)
STS-51F	Чалънджър	29 юли 1985	Spacelab 2	Igloo	3 секции + IPS
STS-61A	Чалънджър	30 октомври 1985	Spacelab D1	Модул LM-2	MPESS
STS-35	Колумбия	2 декември 1990	ASTRO-1	Igloo	2 секции + IPS
STS-40	Колумбия	5 юни 1991	SLS-1	Модул LM-1
STS-42	Дискавъри	22 януари 1992	IML-1	Модул LM-2
STS-45	Атлантис	24 март 1992	ATLAS-1	Igloo	2 секции
STS-50	Колумбия	25 юни 1992	USML-1	Модул LM-1	Extended Duration Orbiter (EDO)
STS-46	Атлантис	31 юли 1992			1 секция^[4]
STS-47	Индевър	12 септември 1992	Spacelab-J	Модул LM-2
STS-56	Дискавъри	8 април 1993	ATLAS-2	Igloo	1 секция
STS-55	Колумбия	26 април 1993	Spacelab D2	Модул LM-1	Unique Support Structure (USS)
STS-58	Колумбия	18 октомври 1993	SLS-2	Модул LM-2	EDO
STS-59	Индевър	9 април 1994	SRL-1		1 секция
STS-65	Колумбия	8 юли 1994	IML-2	Модул LM1	EDO
STS-64	Дискавъри	9 септември 1994	LITE		1 секция^[5]
STS-68	Индевър	30 септември 1994	SRL-2		1 секция
STS-66	Атлантис	3 ноември 1994	ATLAS-3	Igloo	1 секция
STS-67	Индевър	2 март 1995	ASTRO-2	Igloo	2 секции + EDO
STS-71	Атлантис	27 юни 1995	Spacelab-Mir	Модул LM-2
STS-73	Колумбия	20 октомври 1995	USML-2	Модул LM-1	EDO
STS-75	Колумбия	22 февруари 1996			1 секция^[3]
STS-78	Колумбия	20 юни 1996	LMS	Модул LM-2	EDO
STS-82	Дискавъри	21 февруари 1997			1 секция^[3]
STS-83	Колумбия	4 април 1997	MSL-1	Модул LM-1	EDO
STS-94	Колумбия	1 юли 1997	MSL-1R	Модул LM-1	EDO
STS-90	Колумбия	17 април 1998	Neurolab	Модул LM-2	EDO
STS-99	Индевър	11 февруари 2000	SRTM		1 секция

Вижте също

Спейсхеб

Бележки

↑ STS-2 // НАСА.
↑ STS-3 // НАСА.
↑ ^а ^б ^в Spacelab joined diverse scientists and disciplines on 28 Shuttle missions // НАСА, 15 март 1999. Архивиран от оригинала на 2012-10-05. Посетен на 2012-09-02.
↑ ESA hands over a piece of space history
↑ Tim Furniss, David Shayler, Michael Derek Shayler. Manned Spaceflight Log 1961 – 2006. Springer Praxis, 2007. с. 829.