|
Спата
Спата (на гръцки: σπάθα; на латински: spatha[1]) е прав дълъг меч с размер от 0.75 до 1 м, използван на територията на Римската империя между I и VI век. Счита се за предшественик на по-късните прави мечове, като каролингския меч[2] и по-късните романски и рицарски меч. Болшинството археологически находки на това оръжие са направени е пограничните римски райони на днешна Британия и Германия.
Спата е използвана за военни действия и гладиаторски борби. Първите цитирания (Плиний Стари, Луций Аней Сенека[3]) посочват спатата като оръжие на келтските и германските спомагателни войски. По-късно тя става оръжие на тежковъоръжената пехота[4] и преминава на левия хълбок, докато гладиусът остава като спомагателно оръжие за леката пехота[5]. Постепенно спатата е заимствана и от кавалерията заради обсега си, като кавалерийската спата е със заоблен връх като превенция от самонараняване на ездача или коня, а е използвана само за посичащи удари от седло.
Произход и разпространение
Думата е заемка в латинския от дорийския гръцки език и означава „широко острие“.[6]. Не е споменавана в Омировия елински гръцки, но при Алкей Митиленски (VI век пр.н.е.)[7] и Теофраст (IV век пр.н.е).[8] се появява за обозначаване на мечове от Желязната епоха. В съвременните романски езици производни на думата се използват за обозначаване на меч. В българския език спатия е един от четирите цвята при игра на карти и често се асоциира с война.
Много точна представа за мястото на спатата в терминологията на военното дело дава цитат на Тацит, датиращ от времето на Принципата.
| „
|
Кралят на бритите Каратак, разбунтувал се, се намери в капан на скалистия хълм с гладиите на легионерите отпред и спатите на ауксилариите отзад.
|
“
|
[9]
|
Спата е използвана трайно в армията на Източната римска империя, а Спатарий (на латински: σπαθάριος, мечоносец), е дворцова титла от среден разряд. По-късни официални титли като протоспатарий, спатарокандидат, спатарокубикуларий са запазени за евнуси. Един от най-известните дворцови спатарокандидати Харалд Хардрада[10]. През 1858 в Нидам, Дания е открито древно скривалище с 90 меча, класифицирани като римски спати. Счита се, че подобни оръжия са източник на легендата за меча на Беоулф [11].
Източници
- ↑ spatha,
Charlton T. Lewis, Charles Short, A Latin Dictionary, on Perseus Digital Library
- ↑ freywild.ch, архив на оригинала от 8 май 2005, https://web.archive.org/web/20050508184437/http://freywild.ch/otto.html, посетен на 6 ноември 2015
- ↑ An interactive Latin dictionary, Lewis & Short, based on Andrews
- ↑ Vegetius, Roman military personal equipment
- ↑ Lesley Adkins, Roy A. Adkins, Handbook to life in ancient Rome, Oxford University Press, 1998, ISBN 978-0-19-512332-6, p. 87.
- ↑ σπάθη, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, on Perseus Digital Library
- ↑ „Χαλκίδικαι σπάθαι“ (Chalcidian spathai), Alcaeus, 15.6
- ↑ Theophrastus, Characters, 25.4, original Greek text, on Perseus Digital Library
- ↑ Annales 12.35.
- ↑ Кекавмен, Стратегикон, „Oration of Admonition to an Emperor“, para. 81
- ↑ A professional site may be found at das Nydam Moor Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine..
- Ewart Oakeshott, The Archaeology of Weapons, Barnes & Noble, 1994, ISBN 1-56619-596-9. The book was copyrighted in 1960.
Външни препратки
|
|
