През февруари 1890 година е избран от Епархийския синод на Солунската митрополия в църквата „Свети Димитър“ за ардамерски епископ на Халкидики. На 18 януари 1901 година е избран за струмишки митрополит. На 19 октомври 1902 година е избран за анкарски митрополит.[3] От 1910 до април 1911, когато е уволнен, е митрополит на Кесарийската епархия. В 1911 година става колонийски митрополит, Понт, в Никополи. На 2 юли 1915 година отказва участието на гърците в арменското въстание в Никополи. Умира в 1917 година.[4] Погребан е в манастира „Света Богородица Каятипи“.[2]