Согдийска област (на таджикски: Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в Таджикистан, 28,68% от нейното население). Административен център град Ходжент (бивш Ленинабад). Разстояние от Душанбе до Ходжент 363 km.
Историческа справка
Най-старите градове в Согдийска област са Ходжент и Истаравшан, съществували още от 5-и и 6 век пр. Хр. Първите исторически сведения за град Канибадам са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е Истиклол (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.
Географска характеристика
Согдийска област заема най-северната част на Таджикистан. На запад, север и североизток граничи с Узбекистан, на изток – с Киргизстан, а на юг – с районите с републиканско подчинение. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.[1]
Северните части на областта са заети от Кураминския хребет (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на Тяншан. В южната част се простират хребетите Туркестански (връх Пирамидални 5509 m, 39°33′57″ с. ш. 70°13′16″ и. д. / 39.565833° с. ш. 70.221111° и. д.39.565833, 70.221111), Зеравшански (до 5489 m) и Хисарски (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към Хисаро-Алайската планинска система. Между Кураминския и Туркестанския хребет лежи западната част на Ферганската котловина, която се пресича от река Сърдаря. Туркестанския и Зеравшанския хребет са разделени от Зеравшанската долина.[1]
Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1 °C), а лятото е горещо (средна юлска температура 28 °C). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4 °C, средна юлска 26 °C), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9 °C, средна юлска 15 °C, валежи до 800 mm.[1]
Най-големите реки са: Сърдаря с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и Зеравшан (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).[1]
В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.[1]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Согдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на Таджикистан). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: таджики 84,0%, узбеки 14,76%, киргизи 0,58%, руснаци 0,40% и др.
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Согдийска област се дели на 14 административни района, 8 града, всичките с областно подчинение и 23 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Согдийска област към 1 януари 2019 г.
| Административна единица
|
Площ
(km²)
|
Население
(2018 г.)
|
Административен център
|
Население
(2018 г.)
|
Разстояние до Ходжент
(в km)
|
Други градове и сгт с районно подчинение
|
| Град с областно подчинение |
|
|
|
|
|
|
| 1. Бустон |
? |
33 200 |
гр. Бустон |
33 200 |
10 |
Палас
|
| 2. Гулистон |
? |
65 900 |
гр. Гулистон |
17 700 |
15 |
Адрасман, Зорнисор, Кансай, Наугарзан, Сърдарински, Чорух-Дайрон
|
| 3. Истаравшан |
134 |
64 600 |
гр. Истаравшан |
64 600 |
79 |
|
| 4. Истиклол |
? |
17 300 |
гр. Истиклол |
17 300 |
50 |
|
| 5. Исфара |
832 |
50 700 |
гр. Исфара |
50 700 |
114 |
|
| 6. Канибадам |
67 |
52 200 |
гр. Канибадам |
52 200 |
83 |
|
| 7. Пенджикент |
? |
42 800 |
гр. Пенджикент |
42 800 |
313 |
|
| 48. Ходжент |
285 |
181 600 |
гр. Худжанд |
1 181 600 |
- |
|
| Административен район |
|
|
|
|
|
|
| 1. Айнински |
5159 |
89 200 |
сгт Айни |
12 131 |
205 |
Зарафшон
|
| 2. Ащски |
2786 |
151 600 |
сгт Шайдон |
16 100 |
134 |
|
| 3. Гафуровски |
2652 |
347 400 |
сгт Гафуров |
20 300 |
11 |
|
| 4. Горноматчински |
3723 |
22 800 |
с. Мехрон |
? |
252 |
|
| 5. Деващички |
1589 |
154 300 |
сгт Гончи |
11 800 |
69 |
|
| 6. Джабар-Расуловски |
329 |
125 000 |
сгт Мехробод |
14 100 |
17 |
|
| 7. Зафаробаоски |
441 |
67 400 |
сгт Зафарабад |
17 200 |
88 |
Мехнатобод, Пахтакорон
|
| 8. Истаравшенски |
763 |
185 600 |
гр. Истаравшан |
|
79 |
|
| 9. Исфарински |
881 |
204 500 |
гр. Исфара |
|
114 |
Ким, Нефтеабад, Шураб
|
| 10. Конибодомски |
829 |
180 300 |
гр. Канибадам |
|
83 |
|
| 11. Матчински |
1000 |
113 400 |
сгт Бустон |
12 800 |
54 |
Обшорон, Сугдийон
|
| 12. Пенджикентски |
3700 |
237 200 |
гр. Пенджикент |
|
313 |
|
| 13. Спитаменски |
497 |
128 700 |
сгт Навкент |
16 900 |
30 |
|
| 14. Шахристонски |
1140 |
38 500 |
с. Шахристон |
16 295 |
106 |
|
Източници
