Словенските диалекти (на словенски: slovenska narečja) са регионалните рановидности на словенския език, част от групата на южнославянските езици. Смята се че словенският има поне 48 диалекта[1] (narečja, наречия) и поддиалекти (govori, говори). Точният брой диалекти е спорен,[2] като той варира от 50[3] до едва 7.[4] Различните диалекти се различават до такава степен, че носителите им могат да имат трудности при взаимното рабиране,[5] особено, ако принадлежат на ралични регионални групи. При подобна комуникация се използва книжовен словенски. Словенските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, като на юг са свързани с хърватските диалекти и граничат с фриулския и италианския език на запад, с немския на север и с унгарския на изток.
Подялбата на словенския на диалекти е основана на ралични езикови и неезикови фактори. Неезиковите са видове селища и географски характеристики – реки, планини, които помагат да се оформят различните изоглоси. Езиковите фактори включват отчасти езиковия контакт с неславянски езици, особено фонологичните и просодични елементи, и в по-малка степен елементи от формирането на думите, лексиката и ударението.[7] В частност основни отличителни лингвистични черти са запазването или загубването на музикалното ударение, рефлексите на носовото *ę, носовото *ǫ, ят (ě) и еровете (ъ, ь) и (в по-малка степен) броят на гласните, дифтонгизацията и степента и вида на редукция на гласните.[8]
Регионални групи
Основните регионални групи са:
Горенска диалектна група (gorenjska narečna skupina), в по-голямата част от Горна Крайна (Горенска) и в Любляна. Групата се отличава с монофтонгични ударени гласни, остра полугласна, музикално ударение, стандартна циркумфлексна промяна и две акцентни ретракции с някои изключения. Наблюдава се стесняване на o и e в предударна позиция, акане (редукция на o в a) в задударна позиция и силна синкопа. Има частично развитие на g в ɣ, запазване на билабиално w и генерално втвърдяване на меките l and n.[9]
Доленска диалектна група (dolenjska narečna skupina), в по-голямата част от Долна Крайна (Доленска) и в източната половина на Вътрешна Крайна (Нотренска). Отличава се с музикално ударение, широка дифтонгизация (ei, ie, uo), a-образна полугласна, промяна на o > u и частично акане.[10]
Щаерска диалектна група (štajerska narečna skupina), в централна и източна словенска Щирия (Щаерска) и в Посавието и Засавието. Групата се отличава със загуба на музикалното ударение, тонично високи и дълги ударени гласни, удължаване на ударените кратки глани и често развитие на a > ɔ и u > ü в източната част на територията.[11]
Панонска диалектна група (panonska narečna skupina) или Североизточна диалектна група, в Североизточна Словения (Прекомурието, източните части на Словенска Щирия) и сред унгарските словенци. Групата се отличава със загуба на музикалното ударение, неудължени кратки срички и ново остър акут на кратките гласни.[12]
Корошка диалектна група (koroška narečna skupina), в Австрийска Каринтия (каринтски словенци) в Австрия, в Словенска Каринтия (Корошка) и в северозападните части на Словенска Щирия по Горна Драва и в най-западните части на Горна Крайна на границата с Италия. Групата се отличава с късна деназализация на *ę и *ǫ, затворен рефлекс на дългия ят и отворен рефлекс на краткия ят, удължаване на старите акутни срички и къси новоакутни срички, e-образен рефлекс на дългата полугласна и ə-образен рефлекс на кратката полугласна.[13]
Приморска диалектна група (primorska narečna skupina), в Словенското Приморие (с изключение на района около Толмин и Церкно, където се говорят ровтарски диалекти) и в западната част на Вътрешна Крайна; говори се и от словенците в италианските провинции Триест и Гориция и в планинския район на Източна Фриули (Венетска Словения и долината Резия). Тази група включва много хетерогенни диалекти. Отличават се с дифтонгиация на ят > ie и o > uo, и късна деназализация на *ę и *ǫ. Западните диалекти на тази група са запазили музикалното ударение, докато другите имат нетонално ударение.
Кочевски говори (mešani kočevski govori), смесените словенски диалекти от раличен произход, говорени днес в Кочевско.
Списък на диалектите
Следният списък на словенските диалекти е основан на картата от 1983 година на Рамовш, Логар и Риглер,[15] от която са словенските термини в скоби, и на други източници.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 52.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 25.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 323.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 173.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 88.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 259 – 260.
↑Smole, Vera. Slovenska narečja. Enciklopedija Slovenije vol. 12. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1998. с. 1 – 5.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 12.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 45.
↑Priestly, Tom S. O popolni izgubi srednjega spola v selščini: enodobni opis // Slavistična revija 32. 1984. с. 37 – 47.
↑ абLogar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 42.
↑ абLogar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 203.
↑Horvat, Sonja. Nekaj naglasnih in fonoloških značilnosti slovenskega kostelskega govora // Slavistična revija 42. 1994. с. 305.
↑ абвLogar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 52.
↑Logar, Tine. Današnje stanje in naloge slovenske dialektologije // Jezik in slovstvo 8 (1/2). 1962. с. 4.
↑Logar, Tine. Diftongizacija in monoftongizacija v slovenskih dialektih // Jezik in slovstvo 27. 1982. с. 211.
↑Toporišič, Jože. Fran Ramovš kot narečjeslovec // Slavistična revija 42. 1994. с. 168.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 240.
↑Zorko, Zinka. Panonska narečja. Enciklopedija Slovenija, vol. 8. Ljubljana, Mladinska knjiga, 1994. с. 232.
↑Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 117.
↑Kolarič, Rudolf. Slovenska narečja // Jezik in slovstvo 2 (6). 1956. с. 252.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 71.
↑Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 155.
↑Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 177.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 23.
↑ абLogar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 20.
↑ абLogar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 28.
↑Šekli, Matej. Jezik, knjižni jezik, pokrajinski oz. krajevni knjižni jezik: Genetskojezikoslovni in družbenostnojezikoslovni pristop k členjenju jezikovne stvarnosti (na primeru slovenščine) in: Erika Kržišnik (ed.), Aktualizacija jezikovnozvrstne teorije na slovenskem. Členitev jezikovne resničnosti. Ljubljana, Center za slovenistiko, 2004. с. 52.
↑Šekli, Matej. Jezik, knjižni jezik, pokrajinski oz. krajevni knjižni jezik: Genetskojezikoslovni in družbenostnojezikoslovni pristop k členjenju jezikovne stvarnosti (na primeru slovenščine) in: Erika Kržišnik (ed.), Aktualizacija jezikovnozvrstne teorije na slovenskem. Členitev jezikovne resničnosti. Ljubljana, Center za slovenistiko, 2004. с. 53.
↑Rigler, Jakob. Razprave o slovenskem jeziku. Ljubljana, Slovenska matica, 1986. с. 175.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 66.
↑Toporišič, Jože. Enciklopedija slovenskega jezika. Ljubljana, Cankarjeva založba, 1992. с. 5.
↑Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 232.
↑Zadravec, Franc. Slovenski roman dvajsetega stoletja, vol. 1. Murska Sobota, Pomurska založba, 1997. с. 350.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 65.
↑Rigler, Jakob. Južnonotranjski govori. Ljubljana, SAZU, 1963. с. 11 – 12.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 171.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 39.
↑Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 490.
↑Benedik, Francka. Redukcija v škofjeloškem narečju // Jezikoslovni zapiski 1. 1991. с. 141.
↑Rigler, Jakob. Zbrani spisi: Jezikovnozgodovinske in dialektološke razprave. Ljubljana, Založba ZRC, 2001. с. 210.
↑Logar, Tine. Dialektološke in jezikovnozgodovinske razprave. Ljubljana, SAZU, 1996. с. 165.
Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!