Скална зидарка

Скална зидарка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Врабчоподобни (Passeriformes) семейство: Зидаркови (Sittidae) род: Зидарки (Sitta) вид: Скална зидарка (S. neumayer)

Научно наименование

Sitta neumayer Michahelles, 1830

Скална зидарка в Общомедия

[ редактиране ]

Скалната зидарка (Sitta neumayer) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.^[2]

Физическа характеристика

Дължина на тялото – 14 см. Отгоре е светлосива с черна презочна ивица, а отдолу е бяла с жълто-кафяви слабини, без пъстрини. Младите имат по-пухкаво оперение и светла гръбна страна.

Разпространение

Средиземноморски вид, чийто гнездови ареал обхваща Югоизточна Европа, Турция, Израел, Иран, Ирак, Кавказ.

В България е постоянен вид. В миналото се е срещал в Родопите и Югозападна България; в Рила на около 2200 m н.в.; в Пирин на около 2000 m н.в. и Кресненското дефиле; около р. Струма при местн. Рупите; в южните части на Кресненското дефиле; при гара Крупник; в ниските части на планините Огражден, Малешевска, Пирин и Родопите. Сегашното разпространение включва скални терени в Източни Родопи; Западни Родопи – по-често в ниските части на Дъбраш; в Триградско-Ягодински район; местн. Караджов камък и др. В Югозападна България се среща по поречието на р. Струма – около местн. Рупите, Кресненското дефиле и др., като на север достига Земенския пролом; по р. Места – под с. Елешница, прохода Момина клисура и др. Гнезди и в ниските части на Пирин, Западна Рила, Огражден, Малешевска и Влахина. Числеността е около 600 двойки.

Начин на живот и хранене

През размножителния период обитава скални масиви с оскъдна растителност. През зимата слиза в по-ниски райони и се придържа към проломи, дефилета, карстови терени.

Размножаване

Размножава се по отвесни скали – от 2-3 m до няколко десетки метра височина. Гнездата са в дупки, цепнатини и др.; рядко в зидове на постройки. Отпред гнездовата камера е затворена с преграда от слепена кал и камъчета, в която има кръгъл входен отвор. През април снася 6-13 бели яйца с ръждивокафяво напетняване. Малките се излюпват след 15-18 дни, престояват в гнездото около 28 дни. Годишно има по 1-2 люпила. Храни се с насекоми, през есента и зимата – със семена и плодове.

Източници

1. Sitta neumayer (Michahelles, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
2. Червена книга на Република България. Скална зидарка. Посетен на 22 март 2012

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.