Църквата е централният храм на селото, разположен на главния площад.[4]
История
На мястото на църквата е имало по-стара със същото име. След построяването на „Свети Никанор“, еноришите на „Свети Георги“ получават стимул за построяването на нов храм. Първоначално църквата е построена като трикорабна базилика от дялан камък, но през 1839 година е преработена като петкорабна и осветена тържествено в 1845 година.[3]
Архитектура
Стенописно изображение на Света Богородица Животворящ източник. Вероятно зограф е поп Томас Икономидис или татко му поп Зикос, 1850-1865 г.[5]Иконостасът
Първият и петият кораб са екзонартекси с арки. В горната част на запад е женската църква, а на изток има два параклиса – „Свети Харалампий“ на юг и „Свети Димитър“ на север. В 1928 година е построен шестоъгълен купол, за да се увеличи светлината в храма.
Отвътре почти цялата църква е изписана от местни селишки зографи. Зографисването започва в 1850 година и продължава през втората половина на XIX век.[4] Както по стил, така и по цветове те стенописите имат силно влияние от европейската живопис. В един надпис като зограф е споменат Ζ.Π.Ν.[3]
Изключително впечатляващ е резбованият позлатен иконостас на църквата. Изработен е от трима селищки майстори за 17 години. Внушителна дърворезба, принадлежаща на старата църква, е намерена в мазето на храма и се съхранява днес в музея на Ератира. Запазени са и ръкописи от началото на XVIII век, които може да са дошли от манастира „Свети Атанасий“.[3]
Внушителната камбанария е построена в 1888 година.[3] В 1948 година по време на Гражданската война камбанарията е разрушена и с нейните отломки е построена малката сграда, наречена „Митрополия“. Първоначално е седалище на епископа, когато пребивава в Ератира, а днес в нея се помещава Етнографският музей на Ератира. По-късно камбанарията е възстановена.[4]
