Самуил Нутини

Самуил Нутини
италиански духовник
Роден	9 юли 1833 г. Прато
Починал	18 януари 1894 г. (60 г.) Калъчлии, Княжество България
Погребан	Генерал Николаево, Република България
Религия	Католическа църква
Самуил Нутини в Общомедия

Самуил Нутини е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в България.

Биография

Паметна плоча на отците Едуард Валпа и Самуил Нутини в гробищния парк на кв. Генерал Николаево в град Раковски

Викентий Нутини е роден на 9 юли 1833 г. в Прато, в региона Тоскана, в Италия. Завършва философия и богословие в манастира Монтучи близо до Флоренция. Приема монашеско име Самуил.^[1]

На 2 ноември 1869 г. пристига в България като мисионер от ордена на капуцините. Назначен е за енорийски свещеник в енорията „Свети Лудвиг“ в Пловдив и генерален викарий на епархията.^[2] Oт 1872 г. до 1879 г. е перфект на католическата семинария в Пловдив.^[1]

Църквата построена от отец Самуил през 1892 г.

През януари 1880 г. е назначен за енорийски свещеник в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в Калъчлии.^[1] През 1886 г. отец Самуил започва за събира помощи за нова църква. Княгиня Климентина и цар Фердинанд участват със собствени средства. Отец Нутини предприема обиколка в Австрия и Италия, където е успял да събере значителни за времето си средства. Новата църква е завършена на 4 октомври 1892 г. Той също построява нови сгради за мъжкото и девическото училище в енорията.^[2]

Закупува земите на изселилите се турци от съседното турско село Бекирлии за енориашите си. През 1887 г. съгражда скромна църква в енорията „Свети Антон“ в село Салалии за настанилите се там преселници от Калъчлии.^[1] Оттеглилият се от служба архиепископ Франциск Доменик Рейнауди живее в енорията му от 1885 г. до 1893 г.^[2]

Отец Самуил умира от тиф на 18 януари 1894 г. в Калъчлии. Неговият наследник отец Северин от Бадия изпраща статия за списание „Анали Франческани“, в която е описал живота му.^[2]

Източници

1. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.
2. СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ „ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“ // Архивиран от оригинала на 2016-10-14. Посетен на 2017-11-29.