Тази статия е за селото в Северна Македония . За квартала на София, България вижте Секулица (квартал) .
Сакулица или Секулица (на македонска литературна норма : Сакулица ) е село в североизточната част на Северна Македония , община Кратово .
География
Селото e разположено на 20 километра югозападно от общинския център Кратово в северното подножие на планината Манговица . В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото минава кервански път, свързващ Велес с Кюстендил .
История
Основно училище „Кочо Рацин“
В XIX век Сакулица е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Сакулица има 350 жители, всички българи християни .[ 1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Сакулица (Sakoulitza) има 376 българи екзархисти.[ 2]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците . Свещеник Теодосий от Сакулица е арестуван и бит.[ 3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Сакулица са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 4]
Личности
Йордан Секулички
Георги Кратовец
Родени в Сакулица
Георги Соколов Кратовец (Джордже Соколович Кратовац), сърбомански четнически войвода
Йордан Секулички (? – 1908), български революционер
Йосиф Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов [ 5]
Марко Секулички (1848 – 1925), български революционер
Стоил Антов (1877 – 1934), български революционер
Теодор Анастасов (1888 – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[ 6]
Бележки
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 222.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 876.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.