PROFILBARU.COM

Росен Босев
	Росен Босев
български писател и журналист
Роден	Росен Асенов Босев 4 април 1946 г. София, Царство България
Починал	18 януари 1988 г. (41 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман, пътепис
Награди	„Южна пролет“ (1973); „Васил Воденичарски“ (1973); Годишната награда на СБП (1985)
Семейство
Съпруга	Анета Сотирова (1969 – 1973; разведени); Елена Димитрова
Деца	1

Росен Асенов Босев е български писател белетрист, автор на сатирична литература, журналист, син на детския писател Асен Босев. Баща е на журналиста Росен Босев.

Биография

Роден е на 4 април 1946 в София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а през 1970 г. – Българска филология в Софийския университет. Още от студентската скамейка сътрудничи на столични вестници и списания.

Работи като кореспондент на вестник „Стършел“ в Бургас и Враца (1969-1975), а по-късно като редактор в него. От 1975 до 1977 г. е редактор в отдел „Белетристика“ на изд. „Български писател“, след това е зам. завеждащ отдел „Литература и изкуство“ във в. „Работническо дело“, първи зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт“, директор на издателство „Народна младеж“, член на групата писатели към Министерство на народната отбрана.

Приет е в редовете на БКП през 1966 г. Росен Босев работи за укрепване и развитие на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Член на Съюза на българските писатели (СБП). Бил е председател на Кабинета на младия писател и член на партийното бюро на организацията на Българската комунистическа партия към СБП, член на Централния комитет (ЦК) на ДКМС и кандидат-член на бюрото на ЦК на ДКМС, член на Комитета за култура, първи зам. председател на Националния клуб на Младата художественотворческа интелигенция (МХИ)^[1].

Носител е на орден „Кирил и Методий“ от наградната система на НРБ.

На него принадлежи сентенцията, че биографията на човека се състои от годината на раждането, от тире и годината на последното му отпътуване, но тъй като тирето е знак за пряка реч, трябва да се каже, каквото има да се каже.

От 1969 до 1973 г. е женен за актрисата Анета Сотирова. В интервю от 2015 г. тя споделя, че Босев е страдал от алкохолизъм през последните години от живота си.^[2] Има син на име Росен от втория си брак – с актрисата Елена Димитрова.

Росен Босев слага край на живота си на 41-годишна възраст на 18 януари 1988 г. в София.

Творчество

Първите му публикации са във вестниците „Средношколско знаме“ и „Стършел“.

Росен Босев е автор на:

„Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Васил Сотиров)
„Напред през росата“ (сборник с разкази, 1973, награда „Южна пролет“ и награда Васил Воденичарски)
„Портрети на небесни тела“ (роман, 1979, награда на ЦК на ДКМС)
„Небесен дом“ (сборник с разкази, 1977, награда на СБП)
„Пясъчен часовник“ (пътепис за Туркмения, 1983)
„Иронична проза“ (сборник с разкази, 1985, награда на СБП)
„Един много зеленоок човек...“ (сборник с разкази, 1996)

Негови книги са и сборниците от поредицата на вестник „Стършел“:

„Усмивка под мустак“ (1973)
„Синьо-зелено“ (1976, разказът „Синьо-зелено“ получава наградата „Млад ЕЖ“ в международния конкурс „Алеко“, 1975)
„Как го презряха“

Преводач е на романа „Залежалата бъчвария“ от Василий Аксьонов, както и на хумористични разкази на Григорий Горин, Аркадий Арканов и др.